Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
ГЛАВА 15
Насекоми
Карридин не вдигна очи от писмото, което пишеше, когато в кабинета му доведоха лейди Шиайн, както тя самата се представяше. Три мравки се мъчеха напразно да се измъкнат от мастилото, хванати в него като в капан. Всичко друго на този свят можеше да гине, но това мравки, хлебарки и всякаква друга гад, изглежда, се въдеха в изобилие. Той грижливо натисна попивката. Нямаше сега да започне да пише отново заради няколко мравки. Провалът с изпращането на този доклад можеше да го обрече също така сигурно, колкото тези гадни насекоми, но друг страх стягаше сега вътрешностите му.
Не го притесняваше, че Шиайн може да прочете това, което е написал. Беше написано с шифър, известен само на още двама души. Толкова много банди на „Заклети в Дракона“ имаше, всяка прикрепена към ядро от най-доверените му хора, и още толкова други, които можеха да бъдат обикновени разбойници или наистина заклети в тази гадина ал-Тор. Последното можеше и да не се хареса на Педрон Ниал, но нали тъкмо той беше заповядал Алтара и Муранди да бъдат хвърлени в кръв и хаос, от които само Ниал и Чедата на Светлината можеха да ги отърват — лудост, която може би щеше да бъде дори от полза за този така наречен Прероден Дракон. И той го беше направил. Страх беше стиснал и двете държави за гърлото. Приказките за вещици, обикалящи из двете държави, бяха благодатна добавка. Тарвалонски вещици, както и Заклети в Дракона, Айез Седай, отвличащи млади жени и издигащи Лъжедракони, опожарени села и мъже, заковани живи на вратите на плевниците си — всичко това се беше оплело в безброй плъзнали слухове. Ниал щеше да остане доволен. И да изпрати нови заповеди. Как точно обаче очакваше Карридин да измъкне Елейн Траканд от Тарасинския палат, беше повече от неясно.
Още една мравка запълзя и се изкатери от инкрустираната със слонова кост гладка повърхност на масата върху листа и палецът му я натисна ядосано и я премаза. При което размаза една от думите и я направи съвсем нечетлива. Целият доклад трябваше да се препише. Дощя му се да се напие. В кристалното шише на масата до вратата имаше ракия, но той не искаше жената да го види, че пие. Така че потисна въздишката си, избута писмото настрани и измъкна от ръкава си кърпа да изтрие изцапаната си с мастилото ръка.
— Е, Шиайн, постигна ли някакъв напредък, за който да ми докладваш? Или си дошла пак да ми искаш пари?
Тя му се усмихна лениво и каза с акцент почти като на андорска благородничка:
— Едно такова издирване винаги е свързано с разходи. Особено когато държим да не се задават никакви въпроси.
Повечето хора биха се притеснили много пред Джайчим Карридин, дори когато само почиства писеца на перото си — от стоманеното му лице и дълбоко хлътналите очи, от знака на слънчевия изгрев на Чедата на Светлината и пурпурната овчарска гега на Ръката върху него. Повечето, но не и Мили Скейн. Това беше истинското й име, макар тя да не знаеше, че той го знае. Дъщеря на сарач от едно село близо до Бели мост, тя бе отишла на петнадесет години в Бялата кула — още едно нещо, което си въобразяваше, че е тайна. Това едва ли можеше да се нарече добро начало на кариерата й като Приятелка на Мрака, защото вещиците й бяха казали, че не може да се научи да прелива, но преди да измине тази година тя не само си беше намерила кръг в Кемлин, но и беше извършила първото си убийство. В следващите седем години беше добавила към него още деветнадесет. Беше една от най-добрите тайни убийци и преследвачка, която можеше да издири всекиго и всичко. Това му бе известено, когато я изпратиха при него. Цял един кръг сега й се подчиняваше пряко. Някои от тях всъщност бяха благородници и всички бяха по-възрастни от нея, но нито едното, нито другото имаше значение сред онези, които служеха на Великия властелин. Друг кръг, който работеше за Карридин, се предвождаше от един едноок просяк, който при това беше беззъб и се къпеше най-много веднъж годишно. При по-различни обстоятелства самият Карридин щеше да е принуден да коленичи пред Стария Къли — единственото име, с което се беше представил вонящият гадняр. Мили Скейн със сигурност пълзеше пред Стария Къли, както и всички други от кръга, благородници или не. Карридин много се дразнеше от това, че въпросната „лейди Шиайн“ щеше тутакси да падне на колене, ако в този момент в стаята влезеше старият просяк със сплъстената коса, но пред него тя си седеше най-небрежно, кръстосала крак връз крак, подсмихваше се и сякаш нямаше търпение срещата им по-скоро да приключи. Заповядано й беше да му се подчинява абсолютно, и то от едного, пред когото и Стария Къли щеше да запълзи, и освен това той имаше отчаяна нужда от нейния успех. Всичките замисли на Ниал можеха да рухнат, но не и това.