Корона от мечове

— Много неща могат да бъдат извинени — каза той, след като остави писалото на костената стойка и отмести стола си назад — на онези, които изпълняват задачите, които са им възложени. — Беше висок мъж и когато се изправи, надвисна над нея застрашително. Даваше си сметка, че огледалата с позлатените рамки на стената показват фигурата на силен и много опасен мъж. — Дори тоалети, дрънкулки и залагания, платени с парите, предназначени за информация. — Помръдващият се крак замръзна за миг, но после отново се запоклаща, макар че усмивката й вече беше насилена, а лицето й — пребледняло. Кръгът й се подчиняваше безпрекословно, но щяха жива да я одерат, ако той им кажеше само една дума. — Не си постигнала много, нали? Всъщност, изглежда, не си постигнала нищо.

— Има трудности, както добре знаете — отвърна тя притеснено. Но издържа погледа му, без да отмества очи.

— Извинения. Кажи ми кои трудности са преодолени, а не ми говори за тези, в които се препъваш и падаш. Защото ако се провалиш, ще падаш дълго. — Той й обърна гръб и пристъпи до най-близкия прозорец. Самият той също щеше дълго да пада и не искаше да рискува тя да прочете това в очите му. Кристалната бутилка с ракията в другия край на стаята го притегляше. Кога ли посетителката му щеше да си тръгне?

— Милорд Карридин, как мога да накарам някой да разпитва открито за предмети, свързани със Силата? Това наистина ще породи въпроси, а и в града има Айез Седай, ако случайно сте забравили.

Той надникна към улицата и носът му се сбърчи от миризмата. Всякакъв сорт човешка гмеж се беше омесила там долу. Някакъв арафелец с коса, прибрана на две дълги плитки, и извит меч на гърба, подхвърли монета на еднорък просяк, който изгледа намръщен подаянието преди да го пъхне под дрипите си и да продължи с жалките си хленчения към минувачите. Някакъв нещастник в изпокъсано яркочервено палто и още по-яркожълти гащи изхвърча тичешком от едно магазинче, стиснал пред гърдите си топ плат — гонеше го викаща светлокоса жена, изпреварила недодялания си пазач, който се клатушкаше зад нея, размахал тояга. Кочияшът на една покрита с червен лак карета размаха камшик към водача на покрит с платнище фургон и двамата започнаха да крещят и да ругаят. Мръсни улични хлапета се промъкваха към задницата на разнебитена волска кола и отмъкваха съсухрени плодове, докарани за продан от околностите на града. Някаква тарабонка си запробива път през навалицата — забулена и с коса, сплетена на тънки плитчици. Привличаше вниманието на всички мъже наоколо с прашната си червена рокля, безсрамно прилепнала по тялото й.