Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— А сега ми покажи спалнята си, графиньо — каза с не особено нежен глас той. — Цяла вечер очаквам ласките ти.
— Наистина, Брусижън — отвърна Роксейн, като се опитваше да се усмихне благосклонно. — Би могъл да се държиш малко по-галантно.
— Държиш се с мен и ме дразниш, като че ли съм някой юноша, госпожо. — Гласът му приличаше на ръмжене. — Спести ми задължението да се държа галантно. Въртях се около теб по време на четенето на предостатъчен брой поеми.
— Струва ми се, сър, че не сте разбрали правилно повода, по който сте поканен.
В тона й се долавяше известна острота. Като отстъпи крачка назад, тя се опита да се освободи. Той обаче стисна още по-силно ръката й.
— Напротив, госпожо, може би вие не сте разбрали моите намерения.
— В такъв случай, надявам се, нямате намерение да ме заплашвате в собствения ми дом. — Беше повишила глас, за да предупреди мъжете, седящи в гостната.
— Защо да ви заплашвам, графиньо? — отвърна спокойно той. Равният му глас бе в пълно противоречие със заплашителния му поглед. — Приемете интереса ми само като знак, че съм обсебен от чара ви, че изгарям от нетърпение да вкуся от прелестите ви.
— Може би, след като се опознаем по-добре, Брусижън — отговори Роксейн, опитвайки се да измъкне ръката си от неговата. — Струва ми се, че прибързвате, като се има предвид, че се познаваме отскоро. А сега бихте ли си тръгнали? — каза тя, като рязко се дръпна назад и се освободи от силните му като клещи ръце.
Само за да бъде хваната секунда по-късно.
— Не така бързо, котенце. Засега нямам намерение да си тръгвам.
— По-добре послушайте дамата — обади се някакъв мъжки глас.
Графът се извърна и видя двамата мъже, които допреди малко дремеха върху дивана, застанали пред вратата на гостната.
— Вие двамата също може да пожелаете „Лека нощ“ на графинята — нареди той — и да си вървите откъдето сте дошли.
— Тия англичани никога не са знаели да се държат възпитано — изрече бавно тъмнокосият мъж, сложил ръка на меча си.
— Пусни я, Брусижън — заповяда другият.
В този напрегнат момент Роксейн забеляза Роби, който изплува от мрака в коридора зад Харолд Годфри, на другия край на вестибюла, където беше стълбището на прислугата. Тя веднага сложи длан върху ръката на Годфри и го поведе към главното стълбище с любезна усмивка, поне така се надяваше да бъде, като се бореше с паниката, която я бе обхванала.
— Имам едно предложение. Харолд — предумваше го тя, с хриплив глас, отчаяно опитвайки се да привлече вниманието му само върху себе си, така че натрапникът да не погледне встрани. — Може би е по-добре да дойдеш някой друг път, когато, ъъъ… — и тя хвърли поглед към двамата мъже — обстановката ще бъде по-спокойна, за да можем да се опознаем по-добре. Ела утре — добави шепнешком, — когато тези младежи ще са си отишли. Двамата са прекалено пияни, за да се спори с тях. Моля те…
Той наведе глава, за да я погледне, като се опитваше да прецени кое беше предизвикало внезапната промяна в поведението й и искреността на предложението, както и възможните последствия от евентуално спречкване с двамата пияни шотландци, хванали дръжките на мечовете си.
— Утре в пет — прошепна Роксейн. — Ще направя каквото трябва, за да сме сигурни, че този път ще се видим… на четири очи.
Годфри я изгледа продължително, след тора я пусна.
— Ваш слуга, госпожо — рече кратко той, но в тона му все още трептеше обидата.
Тъй като нямаше намерение да се цапа с кръв заради нея, той добави:
— До утре.
Годфри едва бе започнал да слиза по стълбите и Роби вече крачеше към нея. Младата жена хвърли нервно поглед към слизащия по застланото с килим стълбище мъж и се спусна към младежа, бутайки го назад, като шепнеше предупредително:
— Той си тръгна, Роби. Не върши глупости. Помисли за Джони.
Натискът му поотслабна, очевидно повлиян от логиката на думите й, но изражението му все още бе възмутено. Все пак той й даде възможност да го избута обратно в сянката, където спря като закован така внезапно, че тя се блъсна в него.
Роби я притисна към себе си, ръцете му се плъзнаха с инстинктивно движение надолу по гърба й.
— Той те е опипвал — прошепна развълнувано младият мъж. — Ще го убия.
— Не, не говори така — помоли тя и сложи пръсти на устните му. Сърцето й биеше бясно, току-що се бяха отървали от голяма опасност. — Всичко свърши. Той си тръгна. Моля ти се…