Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Е, какво означава това? — попита той.
Вместо да му отговори, без да сведе очи, тя загреба камъка с шепа. Погледът и не се откъсваше от очите на Оба, ръката и отново разклати камъка. Отново без да каже нито дума, го хвърли върху дъската. Светкавица. За негово учудване, камъкът се спря на същото място като предишния път — не на приблизително същото място, на абсолютно същото. Дъждът барабанеше по прозореца, блатото се разтресе от гръм.
Алтея бързо загреба камъка и го хвърли за трети път. Поредната светкавица, този път по-близо. Оба облиза устни, в очакване камъкът, който уж го представлявал, да спре.
Когато видя как се заковава пак на същото място, по врата му преминаха иглички. Веднага след това дойде гърмът.
Оба положи длани на коленете си и се наведе напред.
— Правиш номера.
— Не са номера. Магия е.
— Нали каза, че не можеш да използваш магията си.
— Вярно е.
— Тогава как го правиш?
— Нали ти казах, не съм аз. Камъните сами го правят.
— Е, кажи ми тогава какво означава това, че камъкът се спира винаги на това място?
Оба установи, че от усмивката на Алтея не е останала и следа. Един изящен пръст, осветен от светлината на огъня, посочи камъка.
— Това място представлява отвъдния свят. Светът на мъртвите.
Оба се опита да не издаде интереса си.
— Какво общо има това с мен?
Огромните и очи продължаваха да ровичкат в душата му.
— Оттам идва гласът, Оба.
По ръцете му пробягаха иглички.
— Откъде ми знаеш името?
Тя килна глава на една страна, половината и лице потъна в сянка.
— Някога, преди много години, допуснах грешка.
— Каква грешка?
— Помогнах за спасяването на живота ти. Помогнах на майка ти да избяга от Двореца, преди Мрачният Рал да разбере за съществуването ти и да те убие.
— Лъжеш! — Оба сграбчи камъка от дъската. — Аз съм негов син! Защо ще иска да ме убива?
Пронизителният и поглед не слизаше от него.
— Може би, защото е знаел, че ще се вслушаш в гласа, Оба.
Искаше му се да изчовърка тези ужасни очи. И ще го направи. Но преди това ще получи още информация, само да се поокопити малко.
— Значи си била приятелка на майка ми?
— Не. Всъщност почти не я познавах. Латея я познаваше по-добре. Майка ти беше просто млада жена — една от няколкото жени в беда, изложени на голяма опасност. Помогнах им, това е. Това стана причина Мрачният Рал да ме осакати. Ако предпочиташ да не вярваш, че намеренията му към теб са били такива — твоя воля, оставям те да избереш отговор, който ще удовлетвори желанията и поривите ти.
Оба се замисли над думите и, опита се да намери връзка с някоя дума от списъците си. Не успя.
— Защо вие с Латея сте помагали на децата на Мрачния Рал?
— Някога двете с Латея бяхме много близки. Всяка от нас беше решила да помага по своя си начин на изпадналите в беда. Но тя намрази тези като теб, децата на Господаря Рал, заради мъките, които той причини на мен, нейната сестра, след опита ми да помогна. Латея не можа да понесе наказанието и болката ми. И си тръгна.
Прояви слабост, но знам, че не можеше да контролира чувствата си. Обичах я, затова не я помолих да ми идва на гости и да ме вижда в това състояние, въпреки че ужасно ми липсваше. Никога повече не я видях. Това бе единственото, което можах да сторя за нея — да я оставя да си тръгне. Предполагам, че не се е държала любезно с теб. Имаше си причини, пък макар и не дотам основателни.
Оба не възнамеряваше да се остави да го накарат да изпитва съчувствие към онази ужасна жена. Вгледа се в камъка, после вдигна поглед към Алтея.
— Трите пъти беше по случайност. Опитай пак.
— Няма да ми повярваш, дори да го направя сто пъти. — Подаде му камъка. — Пробвай сам. Хвърли го ти.
Оба разклати камъка, както бе видял, че го прави тя. Тя се облегна назад, вперила очи в него. Клепачите и увехнаха.
Оба хвърли камъка върху дъската достатъчно силно, че да се изтърколи извън очертанията и и да докаже, че теорията на Алтея е грешна. Щом камъкът се отлепи от ръката му, светкавицата блесна тъй ослепително, че Оба трепна и вдигна глава, стреснат, че ще пробие покрива. Почти веднага след нея тресна и гърмът, къщата потрепери. От удара сякаш костите му се разтресоха. Миг по-късно всичко утихна и единствения звук остана барабанящият по прозореца и покрива дъжд.
Оба се ухили доволно и погледна надолу. Проклетият камък се беше заковал на съвсем същото място като предишните три пъти.
Той скочи, сякаш ухапан от змия. Потърка потните си длани о панталона.
— Номер е. Най-обикновен номер. Ти си чародейка и ми излизаш с някакви магически трикове.