Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Не беше вярно. Само опит дай спести неудобството. Авиенда запреде в сложни сплитове Въздух, Огън, Вода и Земя и го направи почти толкова гладко, колкото щеше да го направи самата тя, макар и доста по-бавно. Сестра й нямаше добър опит с времето, но пък и не се беше възползвала от ученето на Морския народ. Облаците не просто изчезнаха, разбира се. Най-напред мълниите станаха по-къси, намаляха на брой и секнаха. Това бе най-трудното. Да призовеш мълния бе като да въртиш гъше перце между пръстите си в сравнение със спирането и. Второто бе по-скоро като да вдигнеш наковалня. После облаците започнаха да се разпръсват, да изтъняват и да избледняват. Това също стана бавно. Да бързаш много с времето можеше да причини вълнообразни ефекти в околността, на цели левги, и никога не знаеш какви ще са. Яростните бури и наводнения бяха също толкова възможни, колкото ласкавият ден и нежният ветрец.
Облаците се разпръснаха чак до външните стени на Кемлин. Вече бяха сиви. Изсипа се силен дъжд и слепи къдриците й.
— Достатъчно ли е? — Усмихната, Авиенда извърна лице нагоре, та дъждът да потече по бузите й. — Обичам да гледам падаща от небето вода. — Светлина, не се ли бе нагледала на дъжд? Беше валяло всеки проклет ден, откакто дойде пролетта!
— Време е да се връщаме в двореца, Елейн — каза Биргит и прибра тетивата на лъка си в джоба на палтото. Беше я откачила веднага щом облаците запълзяха към тях. — Някои от тези мъже се нуждаят от грижите на Сестра. А и закуската ми май престоя цели два дни.
Елейн се намръщи. По връзката потече загриженост, която й каза всичко. Трябваше да се върнат в двореца, за да измъкнат от дъжда нея, в деликатното й положение. Все едно че щеше да се разтопи! Изведнъж си даде сметка за стоновете на ранените и се засрами. Тези хора наистина се нуждаеха от грижите на Сестра. Дори да можеше да задържи сайдар, и най-леките им рани щяха да са извън скромните й възможности, а Авиенда не беше по-добра в Цяра.
— Да, наистина е време — отвърна тя.
Да можеше само и тя да сдържа чувствата си! Биргит също щеше да е доволна от това. На нейните бузи също избиха червени петна, ехо от срама на Елейн. Изглеждаха странно на навъсената й физиономия, когато подкара Елейн към кулата.
Огнено сърце, Магийн и другите коне стояха търпеливо там, където им бяха пуснали юздите, точно както очакваше Елейн. Дори Магийн беше обучена добре. Улицата покрай стената си беше само тяхна, докато Алайз и другите Родственички не се показаха от тясната пресечка. Не се мяркаха нито коли, нито фургони. Всяка врата наоколо беше здраво затворена, всеки прозорец — със спуснати пердета, макар че едва ли имаше някой зад тях. Повечето хора бяха проявили достатъчно благоразумие още след първия слух, че стотици мъже ще размахват мечове близо до къщите им. Едно перде потрепери; за миг иззад него се показа женско лице и се скри. Някои хора имаха отвратителния навик да гледат какво правят другите.
Кати си говореха тихичко, Родственичките застанаха по местата си там, където си бяха отворили Портала преди няколко часа. Огледаха труповете на улицата и заклатиха глави — но това не бяха първите мъртъвци, които виждаха. Ни една от тях нямаше да бъде допусната до изпитанието за Посветена, но бяха спокойни, уверени в себе си и с достойнство на Сестри въпреки дъжда, който мокреше косите и дрехите им. Плановете на Егвийн за Родството — да бъде свързано с Кулата и да се превърне в място, където да се оттеглят Айез Седай — бяха намалили страховете за бъдещето им, особено след като разбраха, че тяхното Право щеше да се запази и че бившите Айез Седай също щяха да го спазват. Не всички го вярваха — през последните няколко месеца седем от тях бяха избягали, без да оставят дори бележчица — но повечето вярваха и черпеха сила от тази вяра. Това, че имаха работа, възвръщаше гордостта им. И скоро престанаха да гледат на себе си като на бежанки, зависими изцяло от Елейн. Угрижеността беше изчезнала от лицата им. И за жалост, вече не прекланяха толкова бързо глава пред Сестра. Въпреки че това отчасти беше започнало по-рано. Някога бяха смятали Айез Седай за нещо над смъртната плът, но за свой ужас бяха разбрали, че шалът не прави една жена нещо повече от това, което е без него.
Алайз изгледа Елейн, стисна устни за миг и съвсем ненужно за-оправя полите си. Беше възразила на Елейн да бъде разрешено — разрешено! — да дойде тук. А Биргит за малко да отстъпи! Упорита жена беше Алайз.
— Готови ли сте, капитан-генерал? — попита тя.