Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Това не поставя ли цялото ни дело под въпрос, емир?
— Как така?
— Няма ли вследствие на тези взаимни своеволия да се стигне тук, в руините, до кървава битка между теб и него? Ако съюзниците се счепкат по този начин, джамикуните ще се спасят и цялата страна напразно ще чака удара, който трябва да свали шаха от престола!
— Колко погрешно! Ти твърдиш, че ме познаваш, а пък ме считаш способен на хлапашки номера! Аз виждам по-далеч от теб. Трябва да държа здраво близкото, за да постигна далечното. Тук, в руините, ще се разиграе само първият епизод. Същинският въпрос е кой ще бъде господарят. Шейх ул ислям или аз? Орденът "Таки" или моите Сенки? Шейхът ми заяви нагло в лицето, че ще имам авторитет само в качеството си на негово творение. Аз премълчах, но в мен на мига се затвърди мисълта, че той се осъди със собствените си думи. Въобразява си, че ме държи здраво в ръката, но вече се гърчи под моя юмрук! Колко бързо само се подчини на зъбите ми, които му показах, за да го примамя да излезе от своята душевност. И ноктите мигом се появиха! И колкото по-заплашително говореше той после, толкова по-спокоен ставах аз!
— Но ако още в самото начало се намразиш с него, ще изгубиш помощта на целия орден и всички, които го поддържат!
— Не го вярвам! Враждата не бива да бъде половинчата. Не бива да се колебае и да търси извъртания. Тя трябва веднага да стисне юмрук, та всичко, що се намира в него, да изпращи! Ако той се появи тук със своите таки, ще го пипна за врата и ще го разтърся над кладенеца като някоя умряла котка. Казвам ти, оня ще вие за милост и ще стори всичко, което поискам!
— Ама сетне няма да сдържи думата си!
— Няма ли? Мислиш, че ще го освободя ей така само при едно голо обещание? Такъв будала, такъв аджамия аз не съм! Ще го окача за мазната кожа, докато престана да се нуждая от неговите хубостници, а после ще го бутна във водата! Но за това ще говорим по-късно. Аз ти държах тук една дълга реч и виждам, че свещта ни стана твърде малка!
— Аз имам още няколко!
— Много добре! Погледни този камък! Той изглежда масивен, но не е. Видях го да стои отворен, и то навътре. Освети по-ниско да го разгледаме!
Нито аз, нито ашикът имахме възможност да видим какви ги вършеха онези двамата. Но слушахме приказките им и това бе достатъчно.
— Тук от предната страна покрай ръбовете има релеф почти като рамка на картина — каза емирът. — Но обхванатата плоча е напълно гладка. Нищо не навява заключения за подвижност. Следователно е необходим само един обикновен натиск и тя ще се подчини. Да опитаме!
Чухме шумно дишане, както когато някой се напряга, а после познатото вече тътрузене на камъка.
— Поддава! — извика емирът. — Така, сега е напълно отворена. Ходникът сигурно е удобен, защото, когато отидох при потока, където се намираха конете ни, четиримата вече бяха там и шейх ул ислям ми се присмя, че съм можел да направя да изчезне. Той гарантирано щял да се появи така бързо както сега. Пропълзи вътре и изследвай вътрешната страна!