Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Не й достигаше въздух, краката й горяха, а ръцете й бяха изтръпнали, но тя продължаваше да тича с всички сили надолу по склона към края на гората и после зави, за да се насочи обратно към градината.
Лейла и Примейла. Лейла, легнала до Примейла. Лейла, гола до Примейла.
Затича се още по-бързо.
Той щеше да избере Лейла. Чувстваше се неловко в ролята си и би предпочел някоя, която бе виждал наоколо, която бе служила на Братството с дискретност и готовност. Щеше да се спре на познато лице.
Щеше да избере Лейла.
Най-неочаквано краката на Кормия се огънаха и тя се свлече от изтощение.
Когато събра достатъчно сили, че да вдигне глава, въздъхна с гримаса. Беше се озовала на странен участък от моравата, представляващ неправилна окръжност с диаметър от около два метра. Изглеждаше, като че нещо беше изгорено там и земята още се възстановяваше.
Мястото й се стори удачно по много причини.
Обърна се по гръб и се вгледа в нощното небе. Краката й горяха, а също и белите дробове, но истинският пожар беше в главата й.
Мястото й не беше тук, но не можеше да понесе мисълта да се върне в Светилището.
Тя беше като летния въздух, намиращ се между покритата със зелена трева земя и обсипаното със звезди небе. Не беше нито тук, нито там… И беше също така невидима.
Изправи се на крака и бавно тръгна към верандата. Прозорците на къщата бяха осветени и когато се огледа наоколо, осъзна, че щеше да й липсва нощната палитра от цветове на този свят. Червеното, розовото, жълтото и лилавото на чаените рози бяха приглушени, като че растенията се срамуваха. Наситеночервеният цвят на завесите в библиотеката беше като на тлеещ огън, а билярдната зала изглеждаше като изградена от изумруди заради яркозеления си цвят.
Толкова прекрасно. Всичко беше толкова прекрасно, истински празник за окото.
За да отложи тръгването си още малко, тя отиде до басейна.
Черната вода й проговори, проблясващата й повърхност редеше шепот сред въздишките и зовящите искрици лунна светлина върху леките вълни.
Тя свали робата си и се гмурна в меката тъма, проби набраздената повърхност на водата в басейна, отиде надълбоко и се задържа там, като движеше равномерно крайниците си.
Когато се показа над водата в далечния край, решението изпълни съзнанието й, подобно на глътките въздух, които поемаше. Щеше да сподели с Фриц, че си тръгва, и да го помоли да предаде на Бела. После щеше да отиде в Светилището и да помоли за аудиенция Директрис, пред която щеше да изяви желание да стане самотен летописец.
Осъзнаваше, че част от задълженията й щяха да включват водене на списък на поколението на Примейла, но беше по-добре да прави това, отколкото да й се налага да вижда с очите си безброй деца с многоцветна коса и прекрасни жълти очи. А щеше да има много такива. Примейлът щеше да стори онова, което беше нужно. Сега страдаше заради ролята, която се налагаше да изпълнява, но чувството за дълг щеше да надделее над личните му терзания.
Бела беше толкова права в преценката си за него.
— Хей.
Пред погледа на Кормия се изпречиха гигантски ботуши с метална плочка на пръстите. Тя плъзна поглед по дългите и силни крака на мъж, облечен в наричаните от тях сини джинси.
— Коя си ти? — приклекна той и попита с мек и спокоен глас. Дълбоко разположените му разноцветни очи с мигли, също така черни като гъстата му коса, мигом грабваха вниманието.
Преди да успее да отговори, се появи Джон Матю, който подсвирна силно, за да привлече вниманието му. Мъжът на ръба на басейна погледна през рамо, а Джон поклати глава и започна да жестикулира разпалено.
— О… по дяволите, съжалявам. — Тъмнокосият мъж се изправи в целия си ръст и вдигна ръце извинително. — Не знаех коя си.
Трети мъж излезе от къщата през вратите, водещи към библиотеката. Този беше червенокос, имаше кървави петна по тениската си и си личеше, че е напълно изтощен.
Сигурно са воини, които се бият заедно с Джон, помисли си тя. Млади воини.
— Кой сте вие? — обърна се тя към онзи с прекрасните разноцветни очи.
— Куин. С него съм. — Палецът му се изви към Джон Матю. — Рижият…
— Блейлок — сряза го остро другият. — Аз съм Блейлок.
— Реших да поплувам — обясни тя.
— Виждам. — Усмивката на Куин беше приятелска, но вече без сексуален подтекст.