Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— О, и можеш да спиш — чух отгоре гласът на Велхеор.
Мигом скочих от пода.
— Върнахте се!
— На „вие“ ли ми говориш? — изненада се Велхеор.
Наистина, освен него в стаята нямаше никой друг, дори и моят кокален вълк. Въпреки че на теория би трябвало да ме пази и, виждайки разместените легла, явно съвестно се е опитал да го направи.
— Зверчето ти се търкаля под прозореца, на части — каза вампирът, проследявайки погледа ми. — Представяш ли си, не ме пускаше в нашата стая. Надявам се, че не си много привързан към него?
— Пак ще го вдигна — махнах с ръка аз.
„Странно, че шумът не е привлякъл нисшите вампири от съседните стаи, нали трябваше да ме пазят“ — отбелязах по инерция, но сега много повече се интересувах от друг въпрос.
— Спасихте ли Алиса и останалите?!
— Едва ли — без усмивка отвърна вампирът. — Шатерци са сериозни момчета, още при първата опасност преместиха твоите приятели и другите заловени хора по-близо до земите на Халифата, ако не и зад реката. Можехме и да успеем, но прикрепените към нас скаути изведнъж ни нападнаха насред Прокълнатите земи. Тези момчета не са опасни, но привлечените от техните заклинания създания ни накараха сериозно да потичаме с Келнмиир. И като резултат закъсняхме.
„Така, спокойно, спокойно — мислено се зауспокоявах аз. — Още нищо не е загубено.“
— Итания нали остана да ги следи. Как така е допуснала това да се случи?
— Е, разбира се, тя ми е зайченцето, но с няколкостотин въоръжени до зъби с бойни артефакти шатерци не може да се справи. Затова пък потвърди, че твоите приятели и другите заловени имперци са живи и здрави, а това вече не е малко. Двамата с Келнмиир тръгнаха след тях към Халифата, за да разберат къде точно ще отведат пленниците. Уговорихме се за мястото за срещата и аз се върнах тук за помощ.
Спомних си разговора с Майстор Ревел.
— Силно се съмнявам, че изобщо ще има помощ. Тук, в допълнение към военните действия, има и проблеми със скаутите, както вече си успял да забележиш. Хората не достигат и само заради няколко пленени никой няма да тръгне да събира спасителен отряд. А и Майстор Ревел едва ли ще ме пусне, аз съм ценен образец.
— И аз така си помислих, затова се върнах във форта тайно — съгласи се вампирът. — В действителност можехме да освободим Алиса и да избягаме, но тя нямаше да тръгне без другите пленници. А да върнем тайно такава тълпа от хора не ни е по силите и точно затова ни трябваш ти.
Дори не попитах как вампирът е успял да проникне незабелязано във форта в разгара на бойните действия — за него това очевидно не беше проблем. Както и да направи хаоса в стаята ми, без при това да го усетят настанените в съседство нисши вампири.
— Но за каква помощ от моя страна изобщо може да става дума? — попитах озадачено. — Силно се съмнявам, че там, където не са се справили три Висши вампира, моето присъствие ще промени нещо. Дори да успея да взема със себе си няколко нисши вампира и, ако е необходимо, да вдигна малка армия неживи… всъщност, да, наистина мога някои неща.
— Прав си, ние тримата сме по-добри и от отряд нисши вампири, и от всичките ти неживи — усмихна се вампирът. — Както показа практиката, нисшите вампири не стават за Прокълнатите земи. С нас освен скаутите бяха и няколко от тях, но не издържаха дълго.
„Разбира се, че няма да издържат с такъв грижовен водач като теб“ — със смесица от недоволство и тъга за невинните вампири си помислих аз.
— Затова пък можеш да използваш твоята библиотека и да закараш всички пленници в Крайдол — продължи Велхеор.
Ами да! Как сам не се сетих за това? И дракон да я вземе и нея, и тайната, животът на хората е много по-важен.
— Кога тръгваме?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — отговори вампирът. — Но имаме един малък проблем… изобщо не знам какво ни чака там, в този Шатерски халифат. Опитахме се да хванем няколко шатерци, но още щом започвахме да ги разпитваме, и те веднага умираха. Явно имат силна психоблокировка. Бих могъл да се справя с нея, но ще отнеме време, а ние го нямаме.
Това наистина си беше проблем. Майсторите и досега не можеха да се справят нито с менталните техники на шатерци, нито с техните бойни заклинания именно защото Халифатът знаеше как да пази своите тайни. В действителност на нашия континент се намираше само колония, обитавана от военни и обслужващ персонал, и да се влезе там беше много трудно.