Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Има такова нещо. Никога не ми е бил симпатичен. Поканихме ги само за да не ни се обидят, нали разбираш?

— Разбирам. Благодаря ти, че се обади, Ивлин. Някой друг да е подмятал нещо?

— Не. Е, не чак в такава степен, но… — Топлият приятелски глас притихна и Вик търпеливо изчака. — Вече ти казах, Вик, че няколко души коментираха държането на Мелинда и ме политаха дали не е имало нещо между нея и Чарли. Отговорих им, че нищо не е имало.

От неудобство стисна слушалката. Беше му пределно ясно, че Ивлин не е казала каквото мисли.

— Нали си я знаем Мелинда — все се увлича по някого. Какво остава, когато се появи пианист. Мисля, че я разбирам.

— Да — отвърна Вик, удивен от способността на човека да се самозалъгва. Приятелите им дотолкова бяха свикнали да си затварят очите за поведението на Мелинда, че вече едва ли не забравяха, че ги затварят. — Как е Фил?

— Много е разстроен от снощи. Това е първата злополука в нашия басейн, нали разбираш. И при това толкова ужасна. Като че ли в известна степен се чувствува лично отговорен за станалото. На косъм е да зарине басейна, но според мен няма да е много разумно.

— Не, разбира се. Много ти благодаря, че се обади, Ивлин. Ще видиш, че утре всички ще се почувствуваме малко по-добре. Следствието ще ни помогне да си изясним нещата. До утре в два и половина в Балинджър.

— До утре. А ако днес можем с нещо да ти помогнем — около Мелинда имам предвид, — обаждай се без колебание.

— Благодаря ти, Ивлин. Довиждане.

— Довиждане, Вик.

Каза това за следствието, без изобщо да се замисля, абсолютно уверен, че е в безопасност. Приятелите му щяха да присъствуват — Фил Кауан и Хорас Мелър с жените си. Изцяло се осланяше на доверието им в него. Въпреки това за момент се поколеба — Хорас необичайно се бе умълчал, когато извадиха Чарли от басейна, и после, докато бяха в кухнята. Опита се да си припомни лицето му — най-напред напрегнато, след това ужасено и накрая измъчено, но без каквато и да било сянка на съмнение. Не, можеше да разчита на Хорас. Мелинда би могла да го обвини пред следователя, но не му се вярваше да го направи. За такова нещо се изисква известна смелост, а според него Мелинда я нямаше. Неуравновесеният й нрав прикриваше доста страхлива и нагаждаческа душица. Не можеше да не й е ясно, че всичките им приятели ще се обърнат срещу нея, ако го обвини, а това положително нямаше да й е по вкуса. Естествено, можеше да я хване истерията и да го обвини, но тогава всеки би разбрал причината за истеричния и пристъп. А едно ровене из личния и живот би я свършило. Не, Мелинда нямаше да се подложи на такова изпитание.