Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Вик въздъхна.
— Скъпа, не можеш вечно да плачеш за човек, когото едва си познавала.
— Ти си го убил! — кресна Мелинда. — Другите не те познават така, както аз те познавам!
Не отговори. Думите й ни най-малко не го разтревожиха (също както не се разтревожи и докато траеше следствието, дори при въпроса за червените петна по кожата на Чарли), но сега го обзе яд към Мелинда, чувство на срам, което само по себе си беше успокояващо, защото му беше толкова добре познато. Всички разбраха защо Мелинда го обвини, защо рони сълзи по време на следствието, защо я налегна истерията оная нощ. Фил и Ивлин бяха наясно що за връзка е имала с Де Лайл — поредният любовник-нищожество, който обаче взе, че умря в техния басейн. Както те, така и Хорас и Мери не можеха да не разбират, че години наред е все така, все тия плачове за пропаднали срещи с разни простаци и негодници, а после още по-неудържими плачове, когато я напускаха, че той е търпял всичко това, без да се оплаче, сякаш абсолютно нищо не е имало — точно както се бе държал и сега на следствието.
Докато Мелинда подсмърчаше в чиста кърпичка, Вик почувствува как закоравява спрямо нея. Беше си получила заслуженото и беше безсилна да предприеме каквото и да било срещу него. И да се върнеше в полицията, кой би й повярвал? Как би могла да се обоснове? Оставаше й само да се разведе с него. Но Вик не мислеше, че ще го направи. Той можеше да й откаже издръжка — предостатъчно основания имаше, — а и лесно щеше да получи детето (всъщност това едва ли беше от значение за нея). Едва ли щеше да й допадне перспективата да остане без пари и да се върне в мрачния отегчителен дом на родителите си в Куинс21.
Щом Вик спря пред гаража, Мелинда слезе от колата и влезе в къщата. Вик внесе в гаража кутиите с билките. Беше четири без петнадесет. Погледна към небето и прецени, че към шест слабо ще превали.
Върна се в гаража и един по един изнесе трите аквариума с градинските охлюви. Всеки аквариум беше покрит с четвъртит отрязък от медна мрежа, която хем да пропуска дъжда, хем да не позволява на охлювите да изпълзят навън. Охлювите обичат дъжда. Вик се надвеси над единия аквариум и загледа как Едгар и Хортензия, както ги наричаше, бавно се доближиха, вдигнаха глави, целунаха се и пак запълзяха. Сигурно щяха да се чифтосат следобед под лекия дъждец, който щеше да се процеди през мрежата. Чифтосваха се почти всяка седмица и явно бяха истински влюбени един в друг, защото Едгар изобщо не поглеждаше друг охлюв освен Хортензия, а Хортензия никога не отвръщаше на опитите на другите охлюви да я целунат. Три четвърти от близо хилядата охлюва на Вик бяха все тяхно поколение. Те бяха изключително мили един към друг, когато дойдеше ред да се поеме бремето на мътенето на яйцата (за което бяха необходими поне двадесет и четири часа), и само защото му се струваше, че Хортензия мъти по-често от Едгар, Вик беше дал женското име на нея. Това е истинска любов, помисли си той, макар да са само гастроподи. Спомни си, че в една от книгите на Анри Фабр22 разказваше как охлюви прехвърляли градински стени, за да намерят другаря си, и макар никога да не беше го проверявал сам, почувствува, че не може да не е вярно.
11
Чувството за вина така и не идваше. Може би защото го занимаваха прекалено много други неща. Мелинда разправяше наляво и надясно, че той е убиецът. Това можеше да се тълкува като последица от преживяния шок, ако вече трета седмица красноречието й не нарастваше. А вкъщи се цупеше и му се зъбеше. Изглежда, му кроеше някакво отмъщение, но така и не знаеше какво. Разкъсваше се между стремежа да отгатне следващите и действия и опитите, в които влагаше цялото си благородство и такт, да представи в по-добра светлина поведението й пред приятелите им. Така че времето му извън печатницата съвсем не можеше да се нарече свободно.
Два-три дни след съдебното следствие Хорас го посети в печатницата. Огледа разпръснатите страници, които бяха отпечатани същия ден на старогръцки, хвърли око и на проекта, който Вик беше избрал за корицата на книгата (не оная, която Мелинда така нехайно беше посочила), но преди да минат и пет минути, подхвана разговора, за който беше дошъл.
— Малко съм разтревожен, Вик — направо рече той. — Досещаш се за какво, нали?
Стивън и Карлайл си бяха отишли, така че бяха сами.
— Да — отвърна Вик.
— Два пъти е ходила при Ивлин и веднъж при Мери.
— О! — В гласа му нямаше изненада. — Мелинда май ми спомена, че се е виждала с Ивлин.
— А знаеш ли какво разправя? — Хорас изглеждаше притеснен. — Заявила на Мери, че същото ти била казала и на теб вкъщи. — Изчака, но Вик мълчеше. — Едва ли всичко това има някакво значение, освен дето е ужасно неприятно да се тръби из града, но се питам какво ще стане с Мелинда.
21
Предградие на Ню Йорк, на Лонг Айланд. — Б.пр.
22
Фабр, Жан-Анри (1823–1915) — френски ентомолог, автор на много книги за живота на насекомите. През 1910 г. получава Нобелова награда за литература. — Б.пр.