Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Има косвени доказателства. Мъжът ми е бил сам с него в басейна, нали? Мъжът ми плува по-добре от Чарли. При това е много силен в ръцете.
Мери стана и тръгна към вратата — дребното й лице изглеждаше още по-дребно, сякаш от него не беше останало нищо освен устните, стиснати, за да задържат сълзите.
— Мисис Мелър, длъжен съм да ви обърна внимание, че не бива да напускате помещението. Моля ви. Съгласно закона всички лица, които имат нещо общо със случая, трябва да присъствуват до края на разследването. — Уолш се усмихна и я покани да седне на мястото си.
Този път Хорас не се бе опитал да я задържи. Изглеждаше така, като че ли сам би се радвал да се махне оттук.
Следователят отново се обърна към Мелинда.
— Казахте, че съпругът ви не харесвал Де Лайл, защото вие сте го харесвали. Значи ли това, че сте били влюбена в него.
— Не, но ми беше много симпатичен.
— И според вас съпругът ви е ревнувал от него?
— Да.
— Ревнувахте ли жена си от Де Лайл? — обърна се Уолш към Вик.
— Не — отвърна той.
— Някой от вас да е забелязал някакви промени в поведението на мистър Ван Алън, които да могат да се отдадат на ревност? — обърна се Уолш към останалите и търпеливо и съсредоточено зачака отговорите им.
— Не — отвърнаха почти едновременно Фил и Хорас.
— Не — рече Ивлин.
— Разбира се, че не — отсече Мери.
— Откога познавате мистър Ван Алън, мистър Кауан?
Фил погледна към Ивлин.
— Станаха ли осем години?
— Девет или десет — рече Ивлин. — Запознахме се с тях още щом дойдохме да живеем тук.
— Ясно. А вие, мистър Мелър?
— От десет години — без колебание отвърна Хорас.
— Значи смятате, че го познавате много добре?
— Да — отвърна Хорас.
— Бихте ли гарантирали за него?
— Изцяло — намеси се Фил, преди Хорас да успее да продума. — И това важи за всички, които го познават.
— Аз го считам за най-добрия си приятел — рече Хорас.
Уолш кимна, после погледна Мелинда, като че ли се канеше да я попита нещо — или да попита другите нещо за нея, — но за Вик беше ясно, че не му се ще да проточва следствието, нито пък да се рови в отношенията й с Де Лайл. В очите му имаше приятелско съчувствие, когато се обърна към него:
— Мистър Ван Алън, нали вие сте собственикът на „Грийнспър Прес“?
— Да — отвърна Вик.
— Чувал съм много хубави неща за вашата печатница — усмихна се Уолш, като че ли от само себе си се разбираше, че няма грамотен човек в щата Масачусетс, който да не е чувал за „Грийнспър Прес“. — Имате ли да добавите нещо, мисис Ван Алън?
— Вече ви казах какво мисля — избълва както преди Мелинда.
— Съдебното следствие се нуждае от доказателства — усмихна се Уолш. — При положение, че никой не може да докаже, че смъртта не е настъпила в резултат на нещастен случай, обявявам следствието за приключено. Направи пауза, но никой не продума. — Заключението е: смърт в резултат на нещастен случай. — Усмихна се. — Благодаря на всички ви, че се отзовахте. Довиждане.
Фил се изправи и изтри чело с носната си кърпа. Мелинда тръгна към вратата, като държеше на носа си книжна кърпичка. Долу на изхода д-р Франклин се сбогува пръв с едно тържествено „довиждане“ към всички, а пред Мелинда се поколеба за момент, сякаш щеше да добави нещо, но накрая каза само: „Довиждане, мисис Ван Алън“, и тръгна към колата си.
Мелинда застана до колата, като продължаваше да държи кърпичката на носа си като безутешна вдовица.
— Горе главата, Вик — рече Фил, като го потупа по рамото и избърза към колата си, сякаш за да си попречи да каже още нещо.
Ивлин сложи ръка върху неговата.
— Милият Вик. Ще ни се обадиш скоро, нали? Още тая вечер, ако искаш. Довиждане, Мелинда!
Вик забеляза, че Мери иска да каже нещо на Мелинда, а Хорас се опитва да я спре. После Хорас тръгна към него, усмихнато вдигнал продълговатата си глава, сякаш за да му вдъхне смелост чрез собственото си държане, да му докаже с усмивката си, че все още е най-добрият му приятел.
— Сигурен съм, че няма дълго да се държи така — рече тихо Хорас, за да не го чуе Мелинда. — Затова не се разстройвай, Вик. Ние винаги ще сме на твоя страна.
— Благодаря ти, Хорас.
Забеляза, че зад гърба на Хорас Мери гледа към Мелинда и беззвучно мърда тънките си чувствителни устни. Когато Хорас хвана ръката й, тя се усмихна и му прати въздушна целувка.
Вик отвори вратата на колата, за да се качи Мелинда. После обиколи и се качи от другата страна. Бяха дошли с неговия престарял олдсмобил. Мина по централния площад (така сочеха пътните знаци) и зави на юг по улицата, която излизаше на магистралата за Литъл Уесли.
— Няма да си променя мнението — рече Мелинда, — хич не се и надявай!