Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— На пантатийците им липсва изкусност в магията — отвърна Миранда, — но може би някой ги манипулира, както те влияеха на моределите по време на Великото въстание.
— Но всичко показва — допълни Пъг, — че искат да завладеят целия Новиндус и да създадат най-голямата армия, която е виждал светът, и после единственият логичен извод е да се нахвърлят срещу Кралството, може би да отплуват направо към Крондор, а после да пропътуват половината Кралство до Сетанон. — Пъг замълча за момент. — Мисля, че никой не ги използва в този смисъл, който имате предвид вие. Пантатийците са много чужди и различни от всички живи същества, ако се съди по това, което съм видял. Имат светоглед, напълно противоречащ на всяка логика, но дълбоко вкоренен в самата им природа. Повече от две хиляди години, откак наблюдават развитието на вселената, те не са се променили и все така фанатично са пристрастени към своя уникален мироглед.
— Това е доста аналитично за мен, Пъг. — Миранда повдигна вежда. — Срещала съм и други фанатици и наистина изглежда, че действителността трудно ги променя. — Тя махна с ръка, за да предотврати бележката, която се готвеше да направи нейният събеседник. — Но разбирам вашата гледна точка. Ако те са движени от собствените си тъмни цели така устремно, ясно е, че са готови да рискуват всичко в това мащабно начинание.
— Не напълно — поклати глава Пъг и въздъхна. — Най-лошото е, че ние може и да успеем да ги отблъснем и победим: като унищожаваме всеки човек или същество, което те изпращат през морето. Но каква ще е ползата, ако разрушим и превърнем в пожарища целия си бряг?
— Още не знаем къде живеят — каза Миранда.
— Да, разполагаме само с някакви неясни слухове. Някъде на север, при изворите на Змийската река, при Змийското езеро, или долу при Голямата южна гора, някъде дълбоко в сърцето на гората Ирабек. Никой не знае със сигурност.
— Търсихте ли мястото?
— Използувах всяка магическа формула и знак, който знаех или можех да измисля, и изходих пеша голяма част от онзи континент. Тъжната истина е, че или са невероятно надарени да се крият от хорските погледи, в магическия и реалния смисъл на думата, или че го правят толкова очевидно, че не го забелязвам.
Миранда отпи глътка от виното си и отбеляза:
— Армията им е най-голямата заплаха.
— И не само това, страхувам се.
— А какво?
— Мисля — додаде Пъг, — че Калис ще открие нещо много по-могъщо в сърцето на тази особена война, но не мога да кажа какво точно. — Той се приближи до един шкаф за книги. — Тук има няколко книги, които разказват за врати, пътеки и пътища между различните нива на действителността.
— Като по Пътя на световете ли?
Събеседникът й поклати отрицателно глава.
— Онова място съществува в обективната вселена, както ние я разбираме, макар че има нещо магическо, което позволява на движещите се по Пътя да съществуват над известни граници на обективната действителност. Спомняте ли си как изглежда Пътят на боговете?
— Да. Много убедителна илюзия.
— Това е повече от илюзия. Открих всичко това в едно по-горно ниво на действителността — нещо като високоенергийна сфера, поради липса на по-добро описание. Преди много години отидох в Града на мъртвите богове и влязох през един… тънък пласт, през един шев в Залата на Богинята на смъртта. Говорих с Лимс-Крагма.
— Интересно — каза Миранда.
Пъг вдигна очи, за да види дали не му се подиграва.
— Наистина ли говорихте с Богинята на смъртта?
— Точно това искам да подчертая. Няма Богиня на смъртта и все пак тя съществува. Има природна сила на съзидание и естественото природно действие на разрухата. Това, което поваля едно живо същество, доставя храна за нов живот. Ние разбираме толкова малко от тези неща — каза той малко притеснено. — Но тези олицетворения, тези богове и богини може би са само начин, по които сме в състояние да живеем в една от тези действителности, за да може да контактуваме със сили, същества и енергии от други реалности.
— Интересна теория — каза Миранда.
— Всъщност в по-голямата си част е на Накор.
— Но какво общо има това с всичките убийства, които трябва да бъдат извършени?
— Съществуват създания в онези, другите действителности. Аз съм се срещал с Ужаса, както го наричат.
— Наистина ли? — Тя изглеждаше силно впечатлена. — Според всички съобщения с Крадците на живот шега не бива.
— Това е първият ключ, който намерих. — Лицето на Пъг се оживи, докато обясняваше. — Когато се сражавах с Ужаса за пръв път, усетих различния ритъм, различното енергийно състояние на това същество. Когато го победих, вече знаех някои неща. С годините открих различни подробности. Когато бях на Келеуан, света на цураните, няколко години ми бяха достатъчни да науча неща, които дълго не бях разбирал тук, на Мидкемия. Това, което разбрах за Ужаса, е, че не той „изпива“ живота на живите същества на този свят. Той променя енергията на ниво, което може да използува. За нещастие ефектът от тази промяна е смъртта на съществото, което докосва.