Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Джим Кейси си накваси косата и по високото му чело се застичаха капки вода, жилестата му шия беше мокра, както и ризата. Той се приближи и застана до Том.
— Хората не са виновни — рече той. — На теб щеше ли да ти бъде приятно да замениш собствения си креват с бензин?
— Зная, че не са виновни. С когото и да поговориш, ще разбереш, че не току-тъй се е вдигнал от мястото си. Но какво става в нашата страна? Ето за какво се питам. Какво става? Сега колкото и да се мъчиш, няма да се изхраниш. Земята също не храни хората. Питам ви, какво става? Нищо не разбирам. Когото и да питаш, все не може да ти каже. Човек е готов обувките да си продаде, само и само да измине още стотина мили. Нищо не разбирам! — Той свали сребърния си шлем и изтри челото си с длан. И Том свали каскета си и изтри с него чело, после се приближи до водопровода, накваси каскета, изстиска го и го сложи на главата. Майката пъхна ръка между дъските на камиона, потършува и извади една алуминиева чаша, сетне наля вода за бабата и дядото, които седяха върху багажа. Тя стъпи на камиона и подаде чашата на дядото, който намокри устните си, а после поклати глава и отказа да пие. Старческите очи погледнаха за миг майката с болка и смущение, сетне погледът им отново придоби увереност.
Ал включи мотора и се приближи със заден ход към бензиновата помпа.
— Наливай. Побира около седем галона — каза той. — Но повече от шест не трябва, защото ще се разплиска.
Дебелият вмъкна в отвора на резервоара гумения маркуч.
— Да, сър — рече той. — Къде се преселва нашата страна, просто не зная. Безработицата и всички тези неща…
Кейси каза:
— Бил съм на много места в страната. Всеки все това се пита. Къде отиваме? Според мен никъде. Просто вървим. Просто не можем да се спрем. Защо хората да не помислят над това както трябва? Колко народ се вдигна от местата си! И всички пътуват ли, пътуват. Знаем защо пътуват и как пътуват. Трябва да вършат това. Така е винаги, когато хората търсят по-хубав живот. А ако седят на същото място, нищо няма да постигнат. Хората се стремят към по-добър живот, търсят го — и ще го намерят. Огорчението може да направи много нещо, огорченият човек пламти от ярост и е готов дори да се бие. Бил съм на много места в страната и често съм слушал такива думи.
Дебелият помпаше бензина и стрелката на циферблата потрепваше, показвайки броя на галоните.
— Да, но все пак бих искал да зная къде отиваме. Ето какво искам да зная.
Том сърдито го прекъсна:
— Никога няма да разбереш това. Кейси ти обяснява, а ти — все своето. Такива като теб съм виждал и друг път. Нищо не искате да знаете. Пеете си една и съща песен. „Къде отиваме?“ Нищо не щете да знаете. Хората се вдигнали от местата си, пътуват за някъде. А колко от тях измират наоколо? Може и ти скоро да умреш, а нищо няма да проумееш. Много такива съм срещал. Нищо не искате да знаете. Пеете си все една песен: „Къде отиваме?“ — Той погледна бензиновата помпа — стара, ръждива, както и бараката зад нея, скована от стари дъски, с дупки от предишните гвоздеи, които се виждаха през жълтата боя — дръзката жълта боя, която се мъчеше с все сила да подражава на жълтите станции за обслужване в града. Боята не можеше да скрие нито тези дупки, нито цепнатините, а не следваше и да бъде подновена. Подражанието не бе сполучливо и стопанинът прекрасно знаеше това. И през отворената врата на бараката Том видя варели с масло — само два, дървена табла със стари бонбони, потъмнели от времето, и цигари. Той видя един счупен стол и ръждясала мрежа против мухи с дупка по средата. Видя и мръсното дворче, което би трябвало да се посипе с чакъл, а зад него — царевичните нивя, съхнещи, умиращи на слънцето. Край бараката имаше малка купчина изхабени и подновени гуми. И Том чак сега забеляза, че панталонът на дебелия е изпран и евтин, че фланелката му е също евтина и че на главата му има картонен шлем. Той каза: — Не исках да ви обидя, мистър. Това е от горещината. И вие не сте богат. Много скоро и вие ще се намерите на пътя. Само че ще ви изгонят не тракторите, а онези хубави жълти станции в града. Всички са тръгнали на път — сконфузено добави той. — И вие също ще потеглите след тях, мистър.