Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Трябва да я вземем, няма как. Я да я прегледаме. Да я разгърнем, да я разгледаме отвътре… А, кучи сине, казваше, че отвътре била здрава. Пък тя съвсем е разнебитена.
Глупости, разнебитена! Ах, да… Божичко! Как не съм забелязал!
Забелязал си, кучи сине! Искаше да ни оскубеш четири долара за такава нищо и никаква гума. Заслужаваш да ти сплескам мутрата за това.
Леко, леко! Честна дума, не съм видял. Нищо — ето какво ще направим. Ще ви дам гумата за три и петдесет.
Виж къде ме е клъвнал петелът! Ще минем и без нея до съседния град.
Мислиш ли, че ще изкараме с такава гума?
Трябва да изкараме. По-скоро ще карам по джанти, отколкото да дам на тоя кучи син някаква пара.
А как мислиш, защо се занимава с търговия? Наистина не е от тия, дето могат да бъдат благотворително дружество. Ето какво значи търговията. А какво мислеше, че представлява тя? Човек иска… Виждаш ли фирмата край пътя? Обслужване на пътуващите. Всеки вторник закуска, хотел „Колмадо“. Хвана ли се в мрежата, брат? На ти обслужване на пътуващи. Веднъж един ми разказа, че отишъл на едно събрание, където заседавали разни бизнесмени и им разправил такава история: аз, казва, бях тогава още малък и баща ми един ден изкара нашата юница и ми каза: „Заведи я на бика да я обслужи.“ Аз я заведох. И оттогава, като чуя за обслужване, веднага си помислям: кой — кого? Търгашите едно си знаят: да лъжат и измамват, но наричат това с други имена. Ето къде е цялата работа. Открадни тази гума и ти вече си крадец, но ако този ти отмъкне четири долара за една нищо и никаква гума, това си е в реда на нещата. Те наричат това търговия.
Дани на задната седалка иска чаша вода.
Да потърпи. Тук няма вода.
Слушайте… чуваш ли как нещо чука в задния мост?
Нищо не мога да разбера.
Рамата издава подозрителни звуци.
Амортисьорите отидоха по дяволите. Но не можем да спираме. Чуваш ли как свирят? Ще намерим по-хубаво място, ще спрем там и тогава ще проверя. Но нали провизиите са вече на свършване, и парите също. А ако няма с какво да купуваме бензин, тогава как ще вървим по-нататък?
Дани на задната седалка иска чаша вода. Момченцето е жадно.
Чуваш ли как свирят амортисьорите?
Ах, господи! Сега се наредихме! Външната и вътрешната гума отидоха по дяволите. Трябва да се поправят. Не хвърляй външната — ще стане за подложки; ще я разрежем и ще слагаме парчета от нея на слабите места.
И колите спираха край пътя, капаците на моторите се вдигаха, поправяха се гуми. Колите се влачеха по номер 66 като ранени животни, задъхвайки се и вървейки с усилие. Моторите бяха прегрети, спирачките бяха отслабнали, всички лагери разнебитени, всички части — раздрънкани.
Дани иска чаша вода.
Бегълците се движат по шосе номер 66. Бетонираният път блести като огледало на слънцето, а въздухът трепти от зной и ти се струва, че пред теб по шосето има локви.
Дани иска чаша вода.
Бедният малчуган, трябва да потърпи! Много му е горещо. Скоро ще стигнем следващата станция за обслужване. Да, за обслужване, както каза онзи човек.
Двеста и петдесет хиляди души се движат по шосето. Петдесет хиляди стари коли — изпотрошени, пушещи. Счупени части, захвърлени по пътя. Какво ли се е случило? Какво ли е станало с хората в тази кола? Дали са продължили пеш? Къде са? Откъде блика толкова героизъм? Откъде се взема тази страшна по своята сила вяра?
Чуйте: тази история може да ви изглежда неправдоподобна, но в нея няма нито дума лъжа, тя е само малко смешна и в същото време прекрасна. Едно семейство, състоящо се от дванадесет души, било изгонено от земята му. Тези хора нямали автомобил. Направили си ремарке от разни вехтории и го натоварили с нещата си. Довлекли го до шосе номер 66 и зачакали. И много скоро един автомобил ги прикачил. Петима от тях пътували в колата и седем в ремаркето заедно с едно куче. Докато се усетят — стигнали в Калифорния. Стопанинът на автомобила хем ги возел, хем ги хранел. И всичко това е истина. Но откъде такъв героизъм и такава вяра в хората, в себеподобните? Много малко неща на света могат да вдъхнат такава вяра.
Хората, които бягат от ужаса, преживяват странни неща: някои отвратително жестоки, а други — прекрасни, тъй че вярата в сърцата отново пламва и никога не угасва.
Тринадесета глава
Допотопният претоварен худзон, като скърцаше и пъшкаше, излезе на шосето при Салисо и зави на запад под ослепителните лъчи на слънцето. Сега колата вървеше по бетонирания път и Ал увеличи скоростта, защото вече нямаше опасност за отслабналите ресори.