Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— … и не е мой проблем как ще прекарате влака през тунела, вие трябва да го измислите! — заключи Чалмърс. — Но ако не ми намерите локомотив и не подкарате този влак, можете да целунете за сбогом работата си, разрешителните си и цялата проклета железница!
Началникът на гарата никога не беше чувал за Кип Чалмърс и не знаеше каква е позицията му. Но знаеше, че живее във време, когато непознати хора с неопределени позиции имаха неограничена власт — власт на живот и смърт.
— Не зависи от нас, господин Чалмърс — умолително каза той. — Не ние издаваме заповедите. Заповедта дойде от Силвър Спрингс. Да се обадим на господин Мичъм и…
— Кой е господин Мичъм?
— Той е управителят на района в Силвър Спрингс. Да му пратим съобщение да…
— Няма да се занимавам с някакъв си управител! Ще пратя съобщение на Джим Тагарт — ето какво ще направя!
Преди началникът на гарата да успее да се съвземе, Чалмърс се извъртя към момчето и нареди:
— Ей, ти! Запиши това и го изпрати веднага!
Това беше съобщение, което само месец преди това началникът на гарата не би приел от който и да е пътник, правилата го забраняваха, но той вече не беше сигурен за правилата:
„До господин Джеймс Тагарт, Ню Йорк. Задържан съм на «Комет» в Уинстън, Колорадо, заради некомпетентността на хората ти, които отказват да ми дадат локомотив. Имам среща от най-високо национално значение в Сан Франциско довечера. Ако не подкараш влака ми веднага, можеш да се досетиш за последствията. Кип Чалмърс“.
След като момчето предаде думите по кабелите, които се простираха от стълб на стълб из целия континент, като стражи на линията на „Тагарт“, и след като Кип Чалмърс се върна във вагона си да чака отговора, началникът на гарата се обади на Дейв Мичъм, който беше негов приятел, и му прочете текста на съобщението. Чу как Мичъм простена в отговор.
— Реших да ти кажа, Дейв. Никога не съм чувал за тоя тип преди, но може би е важна клечка.
— Не знам — изпъшка Мичъм. — Кип Чалмърс? Виждам името му по вестниците през цялото време, заедно с тези на момчетата нависоко, не знам какъв е, но е от Вашингтон, така че не можем да рискуваме. Боже, какво ще правим?
Не можем да рискуваме, помисли си и операторът на „Тагарт“ в Ню Йорк и предаде съобщението по телефона в дома на Джеймс Тагарт. В Ню Йорк беше почти шест сутринта и Джеймс Тагарт беше събуден от неспокойния сън на една тежка нощ. Изслуша обаждането с изопнато лице. Почувства същия страх, като началника на гарата в Уинстън, и то поради същата причина. Обади се в дома на Клифтън Лоуси. Целият бяс, който не можеше да излее върху Кип Чалмърс, беше изсипан по телефонната жица върху Клифтън Лоуси.
— Направи нещо! — крещеше Тагарт. — Не ме интересува какво ще правиш, това си е твоята работа, не моята, но се погрижи за това влакът да премине! Какво става, по дяволите? Никога не съм чувал „Комет“ да бъде задържан! Така ли управляваш отдела си? Хубава работа, важни пътници да започнат да ми пращат телеграми! Поне докато сестра ми беше на това място не ме будеха посред нощ за всеки счупен клин в Айова или Колорадо!
— Толкова съжалявам, Джим — гладко каза Клифтън Лоуси с тон, който балансираше между извинение, успокоение и необходимото количество снизходителна самоувереност. — Това е просто недоразумение. Нечия глупава грешка. Не се притеснявай, ще се погрижа. Бях си легнал, но ще се погрижа веднага.
Клифтън Лоуси не си беше легнал — тъкмо се беше върнал от обиколка из нощните клубове в компанията на една млада дама. Помоли я да почака и хукна към офисите на „Тагарт Трансконтинентал“. Никой от хората от нощния персонал, които го видяха там, не можеше да каже защо е решил да се появи лично, но не можеха да твърдят и че е ненужно. Той се втурна в няколко кабинета, беше видян от много хора и създаде впечатлението за важна дейност. Единственият физически резултат от това беше заповед, която тръгна по жиците към Дейв Мичъм, управител на отдела в Колорадо: „Дайте локомотив на господин Чалмърс веднага. Прекарайте «Комет» безопасно и без ненужни закъснения. Ако не сте в състояние да изпълнявате задълженията си, ще ви държа отговорни пред Комисията по унификация. Клифтън Лоуси“.
След това Клифтън Лоуси се обади на приятелката си да се присъедини към него и тръгна към един крайпътен мотел, за да е сигурен, че никой няма да може да го намери през следващите няколко часа. Диспечерът в Силвър Спрингс беше смаян от заповедта, която предаде на Дейв Мичъм, но Мичъм разбра. Знаеше, че нито една заповед в железниците не може да бъде формулирана по този начин, че не може да се даде локомотив на пътник; знаеше, че всичко е пиеса, предполагаше що за пиеса е това и го изби студена пот, щом осъзна кой ще бъде жертвения козел в пиесата.