Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Добре де, с вас ще наваксаме — каза Кип Чалмърс.
— Вашата страна е толкова невероятно наивна. Такъв анахронизъм. Всички тия приказки за свобода и човешки права — не съм ги чувал от времето на дядо си. Това е просто словесният лукс на богаташите. В крайна сметка за бедните няма никакво значение дали препитанието им е оставено на милостта на индустриалеца или на бюрократа.
— Дните на индустриалците отминаха. Сега е времето на…
Сътресението се усети така, че като че ли въздухът във вагона ги блъсна напред, а подът спря неподвижно под краката им. Кип Чалмърс беше запратен на килима, Гилбърт Кийт-Уъртинг лежеше върху масата, светлините бяха угаснали. По рафтовете се трошаха чаши, стоманата на стените скърцаше така, сякаш щеше да се разкъса всеки момент, докато някакъв продължителен, далечен глух звук премина като конвулсия през колелетата на влака.
Когато надигна глава, Чалмърс видя, че вагонът е цял и неподвижен, чу стоновете на спътниците си и първия истеричен писък на Лора Брадфорд. Пропълзя по пода до вратата, дръпна я рязко и хукна надолу по стълбите. Далеч напред, до един завой, видя движещи се светлинки и червени отблясъци на едно място, където локомотивът не би трябвало да бъде. Тръгна опипом из мрака, спъвайки се в полуоблечени тела, които държаха безполезните пламъчета на клечки кибрит. Някъде до линията видя човек с фенерче и го сграбчи за ръката. Беше кондукторът.
— Какво стана? — каза на пресекулки Чалмърс.
— Сцепена релса — безстрастно отговори кондукторът. — Локомотивът е излязъл от релси.
— Излязъл от…?
— И е паднал настрани.
— Има ли… жертви?
— Не. Механикът е добре. Огнярят е ранен.
— Сцепена релса? Как така сцепена релса?
Лицето на кондуктора имаше странен израз — беше неумолимо, обвинително и затворено.
— Релсите се износват, господин Чалмърс — отговори той със странна настойчивост. — Особено по завоите.
— Не знаехте ли, че е износена?
— Ние знаехме.
— Тогава защо не сте я сменили?
— Щяха да я сменят. Но господин Лоуси го отмени.
— Кой е господин Лоуси?
— Човекът, който не е нашият оперативен вицепрезидент.
Чалмърс се чудеше защо кондукторът го гледа така, сякаш нещо, свързано с катастрофата, е негова вина.
— Добре… добре де, няма ли да върнете локомотива на линията?
— Този локомотив няма да се върне върху която и да е линия, така като го гледам.
— Но… но той трябва да ни придвижи!
— Не може.
Сред движещите се светлинки и приглушените писъци Чалмърс изведнъж почувства, без да иска да се изправи срещу нея, черната безбрежност на планините, тишината на стотици необитаеми мили и несигурната издатина, увиснала между каменната стена и бездната. Той се хвана по-здраво за ръката на кондуктора.
— Ама… ама какво ще правим?
— Механикът отиде да се обади в Уинстън.
— Да се обади? Как?
— Има телефон на няколко мили надолу по линията.
— Ще ни измъкнат ли оттук?
— Ще ни измъкнат.
— Но… — тогава умът му направи връзка с миналото и бъдещето, и гласът му за пръв път се извиси до крясък: — Колко ще трябва да чакаме?
— Не знам — каза кондукторът. После отмести ръката на Чалмърс от себе си и отмина.
Нощният оператор на гара Уинстън изслуша съобщението по телефона, остави слушалката и се втурна нагоре по стълбите, за да измъкне началника на гарата от леглото. Началникът беше плещест, груб и непостоянен тип, който беше назначен преди десет дни по нареждане на новия управител на района. Той се вдигна замаяно на крака, но изведнъж се разбуди, когато гласът на оператора стигна до мозъка му.
— Какво? — задави се той. — Боже! „Комет“? Спри да трепериш и не стой там! Обади се в Силвър Спрингс!
Нощният диспечер в централата в Силвър Спрингс изслуша съобщението, после се обади на Дейв Мичъм, новият управител на отдела в Колорадо.
— „Комет“? — задави се Мичъм, притиснал с ръка слушалката до ухото си, докато краката му се удряха в пода, изхвърляйки го от леглото. — И локомотивът не става? Дизелът?
— Да, сър.
— Боже! Боже всемогъщи! Какво ще правим? — сетне, спомняйки си позицията си, добави: — Добре, прати аварийния влак.
— Пратих го.