Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
И сега този сакат чужденец със своя бастун трябваше някак си сам да преодолее всичките тези пречки; не съвсем сам, защото мистър Артър Кленъм го бе препоръчал на Плорнишови (той живееше на тавана на същата къща), ала все пак беше му много трудно.
Но кървящите сърца бяха добри сърца; и когато видяха как този дребничък човек подскача наоколо със своето добродушно лице, не пакости никому, не вади ножове, не върши никакви възмутителни неморални деяния, живее изключително от кашици и мляко и кротко си играе вечер с децата на мисис Плорниш, започнаха да си казват, че макар никога да не може да стане англичанин, несправедливо ще е да го преследват за това. Започнаха да се приспособяват някак към него, наричаха го мистър Баптист, но го третираха като дете и се превиваха от смях на енергичните му жестове и на бебешкия му английски — още повече, понеже не им се сърдеше и се смееше заедно с тях. Приказваха му на много висок глас, сякаш беше глух като пъп. За да го научат на хубав английски, съчиняваха изречения, с каквито диваците сигурно са се обръщали към капитан Кук или Петкан — към Робинзон Крузо. Мисис Плорниш беше особено изобретателна в това отношение и си спечели такава слава с думите: „Мене надява крак твое скоро добър“, щото в Двора сметнаха, че го е изрекла едва ли не на чист италиански. Самата мисис Плорниш започна да си представлява, че има природна склонност към този език. Когато го опознаха по-отблизо, започнаха да използуват и домакинските предмети, за да научел повече думи; и още щом се покажеше на Двора, жените изтичваха на къщните си врати и викваха: „Мистър Баптист — чайник!“, „Мистър Баптист — пар-цал!“, „Мистър Баптист — мет-ла!“, „Мистър Баптист — кафе-ник!“, като се опитваха да му докажат колко труден е англосаксонският език.
Горе-долу по това време на неговото обучение и около третата седмица на пребиваването му там интересът на мистър Панкс бе привлечен от младия човек. Като се изкачи в таванската му стаичка, придружен от преводачката мисис Плорниш, той намери мистър Баптист — чието легло беше на пода, а в стаята нямаше друго освен маса и стол — в отлично настроение, да дълбае върху дърво, с помощта на няколко обикновени инструмента.
— Хайде сега, приятелче — каза мистър Панкс, — плащай.
Парите бяха готови, увити в парче хартия, и той засмяно му ги даде; после с едно волно движение разпери на дясната си ръка толкова пръста, колкото бяха шилингите, и направи знак във въздуха в смисъл, че му липсват шест пенса.
— Охо! — възкликна мистър Панкс, като го гледаше удивено. — Това било, така ли? Гледай ти, чуден човек. Няма значение. Да си призная, не очаквах да ги получа.
Тук мисис Плорниш се намеси с голямо снизхождение и обясни на мистър Баптист:
— Той приятно. Той радва взе пари.
Дребният човечец се усмихна и кимна. Лъчезарното му лице се стори необикновено привлекателно на мистър Панкс.
— Как му върви кракът? — запита той мисис Плорниш.
— О, много добре е, сър — каза мисис Плорниш. — Надяваме се до другата седмица вече да хвърли бастуна. (И понеже възможността бе прекалено благоприятна, за да се пропусне, мисис Плорниш изяви големите си способности, превеждайки с обяснима гордост на мистър Баптист: „Той надява крак твое скоро добър“)
— И какъв весел човечец е — забеляза мистър Панкс, радвайки му се като на някаква механическа играчка. — А как преживява?
— Ами така, сър — отвърна мисис Плорниш, — излезе, че умеел да изрязва в дървото ей тия цветя, дето ги виждате. (Мистър Баптист, наблюдавайки лицата им, докато разговаряха, подаде произведението си. Мисис Плорниш преведе на своя италиански: „Той приятно. Двойно хубав!“)
— А може ли да преживява с това? — попита мистър Панкс.
— На него малко му трябва, сър, и се надяваме, че като се оправи, ще печели много добре. Мистър Кленъм го накара да ги изреже и освен това му дава да поработва това-онова ей там, във фабриката оттатък — с една дума, за него ги работи, като знае, че му се харесват.
— А какво прави по цял ден сега, като не го боли толкова? — запита мистър Панкс.
— Е, не кой знае какво още, сър, понеже, като го гледам, още не може много да върви; но разхожда се из Двора, приказва, без много да разбира и да го разбират, и си играе с децата, и се препича на слънцето — сяда, където му падне, все едно, че е на стол — и пее, и се смее!