Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че тя е извънредно аристократична особа — забеляза мистър Домби.
— Аристократична ли, сър? — повтори майорът, като внезапно спря и се втренчи в лицето на спътника си. — Та уважаемата мисис Скютън, сър, е сестра на покойния лорд Финикс и леля на настоящия лорд. Семейството не е богато — всъщност те са бедни — и тя живее с малкото наследство от мъжа си. Но ако става дума за произход, сър! — Майорът размаха бастуна си и отново продължи напред, отчаян, че не може да обясни какво би станало, ако ставаше дума за произход.
— Направи ми впечатление — след кратко мълчание се обади мистър Домби, — че назовахте дъщерята мисис Грейнджър.
— Едит Скютън, сър — заобяснява майорът, като отново внезапно спря и отбеляза на земята с помощта на бастуна си знак, представляващ Едит, — се омъжи (на осемнадесет години) за Грейнджър от нашия полк — и майорът го изобрази на земята с друг знак. — Грейнджър, сър — продължи майорът, сочещ с бастуна си втория въображаем портрет и изразително въртящ глава, — беше полковник в нашия полк. Дяволски красив мъж, сър, на четиридесет и една години. Той почина, сър, през втората година на брака си.
Майорът заби бастуна си точно в изображението на починалия Грейнджър, а после отново тръгна, като опря на рамо бастуна си.
— Кога се е случило това? — попита мистър Домби и на свой ред поспря.
— Едит Грейиджър, сър — отвърна майорът, притвори едното си око, наклони глава на една страна, прехвърли бастуна в лявата ръка, а с дясната приглади жабото си — понастоящем приближава тридесетте. По дяволите, сър — възкликна майорът, като отново опря бастуна си на рамото и отново тръгна напред, — тя е несравнима жена.
— Имаха ли деца? — запита тогава мистър Домби.
— Да, сър — отговори майорът. — Имаха едно момче.
Мистър Домби сведе очи към земята и лицето му помръкна.
— Което се удави, сър — допълни майорът, — когато бе на четири-пет години.
— Така ли? — промълви мистър Домби и свали шапката си.
— При обръщането на лодка, в която бавачката му си нямала работа да го сложи — обясни майорът. — Така умряло. Едит Грейнджър все още е Едит Грейнджър. Но ако непреклонният Джоуи Б., сър, бе малко по-млад и малко по-богат, фамилното име на това знаменито съвършено създание би било Багсток.
Когато изрече тези думи, майорът изду гърди и бузи и се изсмя така, че с вида си повече от всякога приличаше на един преял Мефистофел.
— При положение обаче, че дамата няма нищо против, смятам аз — хладно отбеляза мистър Домби.
— Боже мой, сър — отвърна майорът, — мъже от категорията на Багсток не са привикнали с подобен род препятствия. Макар че е справедливо да се отбележи, че Едит би могла да се ожени двадесет пъти досега, ако не беше толкова горда, сър.
Изразът върху лицето на мистър Домби сякаш показваше, че от тази забележка мнението му за Едит ни най-малко не се бе накърнило.
— В края на краищата това е голямо достойнство — отбеляза майорът. — Всевишни боже, това е изключително достойнство! Домби! Вие самият сте горд и вашият приятел, старият Джо, ви уважава заради това, сър.
След тези хвалебствени думи относно характера на своя приятел, които сякаш бяха изтръгнати от него по силата на обстоятелствата и се налагаха поради обрата в разговора им, майорът приключи темата и се впусна в общи разсъждения относно степента, до която той бил обичан и обожаван от очарователни жени и блестящи създания.
На по-следващия ден мистър Домби и майорът срещнаха уважаемата мисис Скютън и дъщеря й до минералния извор, а един ден по-късно те отново ги срещнаха много близо до мястото, където се бяха видели за пръв път. След тези срещи, три или четири на брой, стана естествено някоя вечер майорът да ги посети като проява на елементарна учтивост спрямо стари познати. Първоначално мистър Домби не бе възнамерявал да прави визити, но когато майорът съобщи за намерението си, мистър Домби заяви, че за него би било удоволствие да го придружи. Така че майорът нареди на туземеца да отиде при дамите преди вечеря, да им предаде поздрави от него и мистър Домби и да им каже, че джентълмените ще имат честта да ги посетят същата тази вечер, ако дамите са свободни. В отговор на това послание туземецът донесе мъничка бележка, обилно напоена с парфюм, отправена от уважаемата мисис Скютън към майор Багсток, която накратко гласеше: „Вие сте една възмутителна мечка и аз имах твърдото намерение да не ви прощавам, но ако наистина се държите много добре — последното бе подчертано, — позволявам Ви да дойдете. Поздрави (и от името на Едит) на мистър Домби.“