Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Той сви рамене.
— Ти решаваш. Аз оставям Дарко да се занимава с такива отрепки. Разговарям само с хората, които оглавяват бизнеса. А какво ти е мнението за търговията с оръжие?
— Не ползвам оръжие и не обичам да се занимавам с него.
Тадеуш се засмя доволно.
— Моето мнение за наркотиците е същото като твоето. Но това е просто бизнес, Каролайн. Човек не може да си позволи да влага емоции в деловата си дейност.
— Не влагам никакви емоции. Имам много добре разработен и много печеливш бизнес и не виждам причини да имам вземане-даване с бандити.
— Всеки има нужда от втори източник на доходи.
— Именно затова купих бившата военна база. Затова съм тук сега. Ти само ме снабдявай с работници — от друго нямам нужда.
Той я привлече по близо до себе си.
— Ще ги имаш — обърна я към себе си и я целуна по устните. — Договорът е подпечатан с целувка.
Карол си позволи да се отпусне в прегръдката му. Съзнаваше, че не бива да издава отвращението, което откровенията му предизвикаха у нея.
— Ще се справяме добре заедно — каза тя тихо.
— Очаквам го с нетърпение — гласът му беше натежал от намека, който се криеше в думите му.
Тя се засмя и се измъкна от ръцете му.
— Аз също. Само не забравяй, аз никога не смесвам работата с удоволствието. Първо трябва да си свършим работата. А после… кой знае?
Затича в обратната посока, надолу по пътеката към колата.
Той я настигна на половината път, хвана я през кръста, притисна я здраво към себе си и каза:
— Така да бъде, работата преди удоволствието. Хайде да се върнем в Берлин и да си изясним плановете. Ще се обадя на Дарко, за да се срещнем и с него. Имаме един малък офис в Кройцберг, където можем да поговорим на спокойствие, да направим твърди планове и да се разберем за плащанията. А довечера ще си позволим да се поотпуснем.
„О, по дяволите!“ мислеше Карол. Нещата се развиваха прекалено бързо. Как щеше да успее да се измъкне от всичко това цяла и невредима?
Глава 31
Петра вдигна с благодарност очи от компютъра си, когато Акулата нахлу в общото помещение. Очите й бяха червени, главата й пулсираше от болка поради многочасовото взиране в екрана. Беше прекъснала работа само докато уреждаше гаранциите на Тони. Чете документацията по убийствата до късно през нощта, сутринта се постара да си изясни положението, описано в докладите на Карол, като правеше справки и със съществуващите данни за Радецки. След всичко това й стана ясно едно — че няма да й се размине посещението при очен лекар. Значи това беше краят на младостта. Първо очила за четене, после контактни лещи, а накрая току-виж и операция за подмяна на бедрената става. Перспективите изглеждаха толкова мрачни, че дори появата на Акулата й се стори приятно разнообразие.
— Имаш ли кодеин? — попита тя, още преди той да бе отворил уста.
— Имам нещо по-хубаво от кодеин — отвърна той. — Знам къде е детето на Марлене.
Стоеше и я гледаше ухилен, като преждевременно пораснало дете, което знае, че е направило нещо, за което майка му ще го похвали.
Петра зяпна — не можа да овладее реакцията си.
— Сигурно се шегуваш — каза тя.
Акулата едва-що не подскачаше на място.
— Не се шегувам, Петра. Казвам ти, разбрах къде е Таня.
— Господи, това е невероятно!
— Идеята беше твоя — той заразправя, а думите му се прескачаха от припряност. — Помниш ли, като ми каза да търся сред хората, с които Красич си има работа? Най-накрая открих този човек — някакъв негов братовчед, който има свинеферма в околностите на Ораниенбург. Синът му, Радо, е помощник на Красич. Отидох на място и проверих. И наистина, детето е там!
— Нали не си се навъртал около къщата? — за момент Петра беше обзета от паника. Не беше възможно да е толкова глупав!
— Не, разбира се. Мислех да отида още снощи, но после размислих и го оставих за сутринта — заради светлината, нали разбираш. Станах още преди зазоряване, облякох си най-старите дрехи и тръгнах напряко през нивите. Намерих едно място, откъдето можех да наблюдавам къщата, промуших се под един плет и влязох. Божичко, беше ужасно. Кал навсякъде, освен това не съм подозирал, че прасетата миришат чак толкова отвратително.