Последно изкушение

— Може и да успеем. За какво е това бързане?

— Приемам пратката, когато и да я предадете. Но след като имате складирана стока, държа да я проверя, преди да потегли от тук. Не ми трябва пълен контейнер с трупове.

Красич хвърли бърз поглед към шефа си. Тадеуш разпери ръце.

— Разбира се, Каролайн. Дарко, организирай едно пътуване за началото на идущата седмица. Ние с Каролайн ще те чакаме в Ротердам през уикенда, преди да натовариш пратката, и тя ще може да я огледа.

Красич се взираше невярващо в Тадеуш. После заговори на немски. На Карол й се искаше да разбира по-добре езика. Вербалната й памет функционираше само по отношение на родния език — не би могла да възпроизведе чуждоезичен разговор. Тадеуш отвърна с тон, от който стана ясно, че го упреква за нещо, после премина отново на английски.

— Извинявай, не би трябвало да те изолираме от разговора, но английският на Дарко е по-лош от моя. Просто проявява прекалена предпазливост. Винаги се безпокои, когато изляза от ролята си на администратор и се намеся активно в търговията. Но понякога предпочитам да огледам нещата отблизо. И така, можеш ли да дойдеш през уикенда до Ротердам, за да огледаш пратката?

Тя кимна.

— Идеята ми харесва. Така ще имам и достатъчно време да организирам нещата от своя страна. Трябва да съм сигурна, че моите хора ще са подготвили всичко необходимо.

— Колко души можеш да поемеш? — попита Тадеуш.

— Като начало трийсет — отвърна тя. Цифрата беше уговорена с Морган. Не бяха особено много, така че пътуването в контейнера нямаше да бъде прекалено рисковано, но пък и не толкова малко, че Тадеуш да реши, че не си струва труда. — После може би по двайсет месечно.

— Това не е кой знае колко — възрази Красич. — Ние можем да доставяме много повече.

— И така да е, аз нямам нужда от повече хора. Ако нещата се развият добре, както очаквам, може и да разширя работата си. Много неща зависят от източниците на документи. Държа на първо качество, затова не искам да рискувам, като ги преексплоатирам. Засега поемам по двайсет месечно. Това не подлежи на преговори, господин Красич — Карол нямаше проблеми с непреклонното поведение. Беше прекарвала достатъчно време в стаите за разпити с толкова закоравели престъпници, че способностите й в това отношение бяха усъвършенствани до краен предел. Докато говореше, го следеше неотклонно с нетрепващ поглед. По лицето й нямаше и следа от усмивка.

— Бройката е добра — каза Тадеуш. — Трийсет от първата пратка, после по двайсет месечно. Наистина трябва ни още един канал, който да приема по още толкова, но честно казано, предпочитам да изпратя двайсет и да съм сигурен, че няма да стане провал, отколкото да изпратя шейсет души и да нямам никакви гаранции какво ще се случи. Сега остава да уговорим плащанията.

Карол се усмихна. Беше успяла. Искаше й се да види лицето на Морган, когато получи следващия й мейл. Всичко беше наред. Тази седмица в Ротердам щяха най-сетне да успеят да заловят Тадеуш Радецки и да разрушат империята му.