Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
Нощувките в полето се обясняваха просто — вече втори ден трактът заобикаляше селата, правейки плавна дъга на югозапад. В най-близкото селце би трябвало да попаднем едва утре вечер.
Изненадващо, но под открито небе Мумр не хъркаше. Както ми каза Мармота, Фенерджията подкарва нощните си концерти само когато над главата му има покрив. Така че през последните няколко дни доста добре си поспах.
Постепенно ние с Пчеличка толкова свикнахме един с друг, че аз, за своя неизказана радост, констатирах отсъствие на умора след цял ден езда. Всъщност лъжа. Умора все пак имаше, но далеч не беше убийствена. Не и такава, след която ти се иска да се проснеш на земята като труп и да не ставаш за никакви съкровища на короната.
Първоначално Маркауз не искаше да взема шута, но гоблинът с най-невинно изражение на хитрата си физиономия протегна на графа документ с кралския печат, и суровият воин неохотно трябваше да се съгласи Кли-кли да язди с нас.
Конят на Кли-кли по размери не отстъпваше на този на Алистан, и ако нискораслите Халас и Делер изглеждаха на конете си, меко казано, леко забавно, то гоблинът на огромния си черен кон, получил името Перце, изглеждаше направо комично. Крачката му дори не достигаха до стремената. Но трябва да се отбележи, че в седлото Кли-кли се чувстваше съвсем уверено, а Перце веднага се подчиняваше на всички команди на ездача си.
Гоблинът се държеше изненадващо кротко. В понятието „кротко“ влагах следното значение: събуждайки се сутрин, можеше да не се притесняваш от змия в обувката си или от тръни в конската опашка.
През целия ден гоблинът се носеше като черен вихър от челото на колоната до опашката й, а после обратно — от опашката към челото. Кли-кли беше навсякъде. Беше вездесъщ, като чума в заразено село. През целия ден можеше да се види да пее песни с Делер и Халас, да разказва поредната история на Котката и Змиорката, да води непонятни разговори с елфите или да спори до пресипване с неотстъпчивия Алистан Маркауз.
На втория ден от съвместното ни пътуване на Кли-кли му дойде вдъхновението под формата на пробудил се поетичен дар. Гоблинът се дереше и огласяше целия тракт с току-що измислена така наречена закачка за всички от отряда. Или по-точно, за почти всички от отряда. Кли-кли благоразумно не измисли, а най-вероятно просто не изпя частта, предназначена за тъмните елфи. Гоблинът стигна до напълно логичния извод, че елфите могат и да не оценят гениалното му чувство за хумор, но пък определено са в състояние да пролеят кръвта на този, който, според тях, е оскърбил техния род, а още повече — дома им.
Песента започваше с това, че отиваме някъде, а после плавно и неусетно преминаваше към личности. Оказа се, че Медения яде като кон, Чичо през цялото време си чеше брадата, Гръмогласния пък има лош дъх, а Алистан е инат и мечтае да промуши някой. И така за всички. Още щом гоблинът започваше да се дере с поредния куплет, веднага всички започваха да се смеят на този, за когото ставаше дума в момента. Естествено, не се смееше единствено мишената на шутовските подигравки. Със започването на всеки нов куплет някой друг спираше със смеха, а доскорошната цел започваше да се смее като луд. Разбира се, главната роля добричкият Кли-кли беше отредил на крадец на име Гарет. Тоест на мен.
И така нататък в продължение на десетина минути. Не мога да кажа, че му бях ядосан. Забавлението си беше на чужд гръб, но трябва да се отдаде дължимото на Кли-кли — повдигна настроението на всички и пътуването вече не беше скучно.
Катастрофата стана на следващия ден, веднага щом Кли-кли продължи с песента-закачка. Тъкмо се бяхме разминали с голям керван каруци, натоварени с репи, начело с търговци да ги продават — тоест до селото, а значи и до доброто хапване, оставаше съвсем малко… По това време Кли-кли пееше с Фенерджията, и те бяха започнали да ме тормозят на два гласа, макар на Халас непретенциозната песничка доста да му хареса.
Случи се така.
Фенерджията от доста време яздеше мълчаливо, само понякога лениво отговаряше на въпросите на Медения. Чичо беше сложил Медения да язди редом до спящия на седлото Гръмогласен (Гръмогласния яздеше пред Фенерджията) и да внимава конят му да не изостане от групата.