Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
Но Елодсса не бързаше да изпробва тайните си умения върху джуджето. Това беше за в краен случай, засега можеше да опита с нормални преговори.
— Не, почтени Фрахел, нищо не е падало на главата ми.
— Наистина? — този факт малко разстрои джуджето. — Е, вашата раса и без камъни си е с размътени глави.
— Всяка раса си има своите недостатъци — елфът направи опит да се усмихне и оголи глиги, но ефектът се получи съвсем друг — сякаш искаше да сграбчи инатия дребосък за яката и да блъсне няколко пъти главата му в стената!
Но не трябва! В никакъв случай не трябва да губи самообладание! Защото майстор Фрахел, да изгори в горски пожар черния му дроб, беше един от малцината с титлата Майстор, Майстор с главна буква. И именно това джудже беше способно да създаде онова, от което се нуждаеше народът на елфите.
— Точно така! Недостатъците с лопата да ги ринеш — ухили се Фрахел и остави настрана златната птица-играчка, която сглобяваше по нечия поръчка.
Елодсса беше готов да заложи обръча на дома на Черния пламък, символ на властта на своя баща, че след като сръчното джудже я завърши, тази златна птичка ще пее песни. И то как само ще ги пее! По-хубаво от истински славей.
— Всяка раса си има своите недостатъци! — продължи междувременно джуджето. — Да вземем например нашите роднини, да опустеят дано, господа гномите. Нищо не могат да правят освен да вадят руда и да копаят тунели. Един предмет поне да бяха направили, готованците!
— Нека да не говорим за вашите роднини — бързо каза Елодсса.
Елфът изобщо не го интересуваха постоянно изострящите се отношения между джуджета и гноми. Всеки обвиняваше другия в мързел и бездействие. Някои от планинските обитатели вече започваха да говорят, че за двете раси става тясно да обитават едно и също място и е време едната да си потърси нов дом. Естествено, джуджетата смятаха, че гномите трябва да напуснат планината, а гномите — че това е задължение на джуджетата. И познавайки сприхавостта, ината и готовността на двете раси да спорят за всяка дреболия, съвсем сигурно можеше да се предположи, че скоро ще назрее битка. След около триста-четиристотин години, когато броят на взаимните обвинения препълни бездънната бъчва на търпението.
— Добре, оставяме роднините — изкряка джуджето и стана от тезгяха. — Вие с орките от памтивека си режете един друг гърлата и изобщо не сте се успокоили.
Сега и Елодсса трябваше да стисне зъби. Фрахел откровено издевателстваше, знаейки, че след като елфът преглътна предишните обиди, ще преглътне и тази, а и още много други.
— Добре, добре, уважаеми елф — примирително вдигна ръце джуджето. — Знам, че докоснах чувствително място и моля за извинение. А относно вашето малко предложение… Съблазнително, но уви, невъзможно!
— Защо?
— Ами разбирате ли — хитро присви очи джуджето, — аз не съм чак толкова талантлив.
— Хм — елфът се намръщи раздразнено. — Скромността, любезни майстор Фрахел, ви подхожда като на гном липсата на брада.
Джуджето оцени шегата, представяща голобрад гном.
— Славата на майстор Фрахел се носи по целите Северни земи на Сиала. Нали вие създадохте камбана, вълшебна камбана, или комплекта оръжия на императора? Към кого друг да се обърнат елфийските домове? Към Врахмел? Той е прекалено алчен. Към Смерхел? Славата му на майстор е много по-голяма, отколкото заслужава. Или може би да обезпокоим Ирхел? Той е пълен бездарник. Така че, любезни майсторе, за нашата поръчка се нуждаем от най-добрия. Вие!
Елфът лъжеше, че най-добрите майстори на джуджетата не могат нищо, в желанието си да поласкае инатия дребосък. Ласкателството се хареса на джуджето и то още повече омекна.
— Е — Фрахел замислено се почеса по брадичката, — мога и да се заема с дребната ви поръчка, когато ми се отвори малко свободно време. Но нали сами виждате…
Джуджето махна небрежно към тезгяха, а на лицето му се появи израз на фалшиво съжаление.
Малкото представление изобщо не смути елфа — Фрахел просто вдигаше цената си.
— Елфите нямат време да чакат. Вратите вече са направени и сега ни трябва ключ. Поне един.
— Ключ им трябвал — измърмори джуджето, хвърляйки бърз поглед към елфа. — Когато трябва да направите врата за Подземните си дворци — вие сте майстори. А когато трябва да направите малко ключе — веднага при джуджетата. Изобщо не съм сигурен, че ключът ще работи. Създаденото от елфи и създаденото от джуджета е прекалено различно.