Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
Графът без никакви възражения излезе от стаята, като плътно затвори вратата след себе си.
— Какво чакаш, Гарет? Лягай на леглото! — елфийката измъкна от пътната си чанта връзка сушени билки.
Из стаята плъзна сладникавата миризма на блатни цветя и късна есен.
Седнах на леглото и приближилият се с чаша в ръка Ел натопи пръста си в нея, а след това нарисува на челото и бузите ми някакви знаци.
Миралисса вече беше застанала над една от свещите, шепнеше нещо под нос и хвърляше прах във въздуха. Доколкото схванах, това беше някаква смляна на ситно трева. Прахта кой знае защо падаше много бавно и докосвайки пламъка на свещта, пламваше за миг и изчезваше, оставяйки след себе си тънка струя бял дим.
Ето това е шаманството на тъмните елфи. Много шепнене, танци, фигури и разни гадости от рода на изсушена тор от прилеп. Вярно, понякога шаманството може да прави неща, което магията никога няма да може, и наистина, древната магия, ако се прави всичко правилно, е много по-мощна, но цената… Една грешка, една неправилно произнесена сричка, липсата и на изглеждащата най-безполезна съставка, и най-важното — времето за подготовка за създаването на магия, което е толкова важен фактор по време на битка, поставя шаманството в по-неблагоприятна позиция в сравнение с магията. Част от елфите го разбрали и станали светли, а други, като орки, гоблини и огри, и досега не искат да се откажат от древните знания и упорито продължават да използват неефективния анахронизъм, както казват маговете на Ордена. Въпреки това съм сигурен, че и магията си има обратна, слаба страна, за която маговете на Ордена просто учтиво си мълчат.
Междувременно Миралисса вече не шепнеше, а пееше. В пространството ниският й гръден глас сплиташе думите в плътна спирала. И това пеене хипнотизираше. Въпреки присъщата му вродена грубост, оркският език, или по-скоро неговият елфийски диалект (елфите считаха себе си твърде горди, за да използват езика на орките), беше като планински поток. Ромоленето му беше много приятно за слушане.
Елфийката пееше и се приближаваше към мен. В стаята останахме само аз, тя и нейният глас. Еграсса и Ел се отдалечиха някъде встрани, превръщайки се в част от многото сенки, падащи върху мен от всички страни.
Глас, сенки и очи. Златистите очи на Миралисса, в които проблясваха езичетата на кехлибарен пламък. Те ме всмукваха и водеха в далечни места и времена. Ето, че двете бадемови очи вече изпълниха цялата стая; после лицето ми, на местата, където Ел беше изрисувал знаците, започна да гори, а ключът в стиснатия ми юмрук ставаше все по-топъл и по-топъл. Стените на стаята пламнаха, залюляха се и рухнаха в различни посоки, а после като горящи знамена започнаха да падат в тъмната бездна. Извиках, отчаяно търсейки с крака несъществуваща опора, и разперих ръце встрани в напразен опит да полетя. Мракът избухна в огън. Яростните пламъци, родени от мрака, се втурнаха към мен от всички страни, опърлиха врата, гърба, раменете. От непоносимата жега, обхванала тялото ми, косата на главата ми пламна, болката като тъп нож прободе мозъка ми. Не помня, май закрещях, но мастиленочерната сянка, незнайно откъде появила се в този кехлибарено-огнен ад, с елегантен тласък докосна гърба ми и ме бутна напред — в жълтите очи, в ревящата жар.
Миг.
Полет. Ослепяване. Тишина. Нощ.
Глава 21
Ключът
— Кълна се във връх Зам-да-Морт, никога да не се стопява снегът му! Вие, уважаеми, докато вървяхте насам, да не би случайно да сте минали през старите шахти? Там сега е опасно, гномите съвсем са си изгубили ума, хвърлят изкопаната скала право върху главите. Да не би да са ви улучили?
Тъмният елф, към когото се обърна старото джудже, с усилие се сдържа. Вероятно само добре запознатите с елфите можеха да оценят какво костваше това сдържане на обитателя на Заграбия. Нито тъмните, нито светлите елфи, да ги погълне драконов пламък дано, се отличаваха със сдържаност на характера и на всяко оскърбление, истинско или мнимо, отвръщаха с желязо.
Но този елф оставаше спокоен и не бързаше да вади кривия си с’каш с нефритена дръжка.
Кой ще успее по-добре да уговори майстор-джудже да изпълни специална поръчка, ако не най-големият син на владетеля на дом Черен пламък?
Елодсса беше не само добър воин (за такъв го смятаха дори враговете му орките), но и отличен дипломат. А познанията му в шаманството, макар и не чак такива като на тъмните шамани, му даваха шанс да измъкне от джуджетата това, което искаха елфите, без дори да заподозрат, че леко са ги подхлъзнали.