Прокрадващ се в сенките

— Какво прави този ключ? — попитах аз, неохотно връщайки скъпоценността на Миралисса.

— Ти чувал ли си нещо за нивото на Крилата?

— Третото ниво на Костните дворци? — уточних аз, спомняйки си разговора с Фор и плановете на древните карти на Храд Спайн. — „А нататък — върви де! През широко разтворени врати…“

— Точно така, Крилатото, или Третото ниво на Храд Спайн, нивото с магическите врати. Вратите са запечатани с много силни заклинания, но ето този ключ, създаден преди две и половина хиляди години от джуджетата по искане на повелителите на Тъмните домове, неутрализира заклинанията и отваря пътя надолу.

— Този ключ ни го донесе Кли-кли — включи се в разговора Алистан, завъртайки се към нас. — Когато шутът тръгвал, той бил… Всъщност това е без значение. Важното е, че сега ключът е в нас и ако портите, за които спомена лейди Миралисса, се окажат затворени, няма да се наложи да обикаляме в търсене на обходен маршрут.

— Ако изобщо съществува такъв обходен маршрут.

— Съществува, Гарет, съществува. Или поне е съществувал. По него са минали маговете на Ордена, когато са носели Рога към гроба на Грок. Тогава ключът не е бил в тях, намирал се е в Заграбия.

— Ключът вече е бил в Храд Спайн тази пролет — Алистан скръсти ръце на гърдите. — Преди да се отправи към Безлюдните земи, лейди Миралисса даде ключа на краля, а кралят — на маговете от втората експедиция. Слава на боговете, единственият върнал се от древното гробище, макар и полудял там, е върнал ключа обратно.

— Всъщност благодарение на него магът е оцелял — Еграсса запали още една свещ и постави свещника на масата до другите два. — Каквото и да обитава там, не е докоснало човека.

— Не е голяма радост да си жив, но ненормален — усмихнах се криво аз. — Ключът е в нас и това е чудесно. Но защо ми разказвате за него сега?

— Защото после няма да имаме време, или сили, или възможност — Ел най-накрая спря да бели ябълката и пристъпи към мен. — Ключът не е играчка. За да отвори вратите, трябва да бъде настроен към теб. За да ти се подчинява.

— Чудесно — казах без всякакъв ентусиазъм.

„Стой по-далеч от тези, които се занимават с магия“ — това беше един от многото ми девизи.

— Всичко вече е готово. Вземи — Миралисса отново ми подаде ключа, без да обръща никакво внимание на киселата ми гримаса.

С моето съгласие или без него, елфите така или иначе възнамеряваха да си шаманстват и не си струваше да се противя, че току-виж объркали някоя дума и после като нищо ще ходя до края на живота си я с рога на главата, я с нещо още по-лошо.

Трябваше отново да взема ключа в ръка.

— Сядай на леглото — Еграсса запали свещ, но я сложи не на масата, а до единия край на леглото. — Милорд Алистан, бихте ли били така любезен да ни оставите, докато извършваме ритуала?