Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
— Дали да не запея Тихата тАм-тА-рА-рАм? — замислено се обърна Мумр към вечерното небе.
И запя. При това пя без прекъсване почти цял час — за това много акъл не се искаше. Вмъкваш между там-та-ра-рамите каквото ти дойде на ум и се радваш на живота. Запомних само кратък откъс:
След това към пеенето на Фенерджията се присъедини и Кли-кли. Той започна да крещи всички там-та-ра-рами вместо Мумр, при това шутът го правеше с противния глас на съвсем малко и хленчещо момиченце. Фенерджията в същото време с настървение изтръгваше от недоразумението си, наречено свирка, някакво далечно подобие на воплите на оплел се в мрежи воден дух.
Само обединените усилия на Чичо, Делер и Мармота успяха да прекратят малкия концерт.
Когато селото се появи, повече от половината ни отряд вече искаше да удуши Мумр и гоблина. Само елфите, Алистан и Змиорката запазваха ледено спокойствие.
Кръчмата в селцето се оказа доста по-зле, отколкото онази в Слънчогледи, но избор нямахме, а и след толкова много дни и нощи под открито небе щях да съм доволен на каквото и да е легло.
Жителите ни гледаха с любопитство — не всеки ден тук идваха толкова много външни хора и нехора. Особено много ахкания и охкания предизвикаха елфите и гоблина. И едните, и другите доста рядко се появяваха в земите на хората и затова селяните задължително трябваше да зарежат всичко и да гледат с ококорени очи посетилата ги чудесия. Кога друг път ще им се предостави такъв случай?
Собственикът на безименната кръчма просто онемя от толкова много гости и беше застинал пред входа с отворена уста като статуя. За наше щастие едрата жена на собственика сръга мъжа си в ребрата и накара да се раздвижи не само той, но и двете им сънливи дъщери, хвърлящи крайно заинтересовани погледи към Арнх. Но въпреки подканите на майката, момичетата се движеха все така бавно и сънливо, докато линга не промени нещата. Той просто скочи от рамото на Мармота право върху главата на една от девойките, а намиращият се съвсем наблизо Кли-кли, който всъщност беше и инициаторът на тази сценка, извика:
— Мишка! Бясна е!
В създалата се суматоха Непобедимия едва не го стъпкаха, за което Кли-кли беше удостоен с честта да получи шамар по врата от Мармота. Сега сърдитият на целия свят гоблин се цупеше и не искаше да говори с никого.
Към края на вечерята шутът изяви желание да спи в една стая с Гарет и Фенерджията и беше много изненадан, когато не срещна възражения от ничия страна.
— Гарет — Еграсса приближи незабелязано и като се наведе към мен, прошепна: — Треш Миралисса иска да поговори с теб, да вървим. Ще те заведа.
Станах от масата и тръгнах след високия елф.
41
стихове на Анатолий Мелер-младши