Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Прокрадващ се в сенките
Прокрадващ се в сенките - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прокрадващ се в сенките

Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:

Крадец и герой — несъвместими понятия? Със сигурност не! Когато трябва да се направи нелекия избор между брадвата на палача и Поръчка за малка разходка до мрачни гробници в елфийските гори, трезвомислещите хора избират брадвата на палача, а героите, такива като Гарет, решават да хвърлят заровете и надявайки се, че ще им се падне шестица, да поемат риска.
1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 224
Перейти на страницу:

— Дали да не запея Тихата тАм-тА-рА-рАм? — замислено се обърна Мумр към вечерното небе.

И запя. При това пя без прекъсване почти цял час — за това много акъл не се искаше. Вмъкваш между там-та-ра-рамите каквото ти дойде на ум и се радваш на живота. Запомних само кратък откъс:

Тихо-тихо песен тананикам, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, Ей сега беда ще предизвикам, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.
Тихо огрът се прокрадва, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, С прясна кръв да се зарадва, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.
Тихо свените долитат, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, За месо от трупове те питат, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.
Тихо орки стрелят в нас, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, Но за щастие пропуснаха завчас, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.
Тихо орки кълцахме си ние, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, И за щастие избихме си ги всие, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.
Тихо огр гонеше ме мен, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, Тихо бягах аз като кретен, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.
Тихо огрът удари ме в лицето, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, И ме хвърли във дерето, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.
Тихо в пропастта пропаднах, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, И като по чудо аз не се разпаднах, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.
Тихо върнах се обратно тук, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, От студа вдървен като кютюк, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.
Тихо-тихо пея тоз завет, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, Живее в мен душата на поет, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.
Тихо-тихо пада сняг като от фуния, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, Как искам аз да се напия, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм!!!41

След това към пеенето на Фенерджията се присъедини и Кли-кли. Той започна да крещи всички там-та-ра-рами вместо Мумр, при това шутът го правеше с противния глас на съвсем малко и хленчещо момиченце. Фенерджията в същото време с настървение изтръгваше от недоразумението си, наречено свирка, някакво далечно подобие на воплите на оплел се в мрежи воден дух.

Само обединените усилия на Чичо, Делер и Мармота успяха да прекратят малкия концерт.

Когато селото се появи, повече от половината ни отряд вече искаше да удуши Мумр и гоблина. Само елфите, Алистан и Змиорката запазваха ледено спокойствие.

Кръчмата в селцето се оказа доста по-зле, отколкото онази в Слънчогледи, но избор нямахме, а и след толкова много дни и нощи под открито небе щях да съм доволен на каквото и да е легло.

Жителите ни гледаха с любопитство — не всеки ден тук идваха толкова много външни хора и нехора. Особено много ахкания и охкания предизвикаха елфите и гоблина. И едните, и другите доста рядко се появяваха в земите на хората и затова селяните задължително трябваше да зарежат всичко и да гледат с ококорени очи посетилата ги чудесия. Кога друг път ще им се предостави такъв случай?

Собственикът на безименната кръчма просто онемя от толкова много гости и беше застинал пред входа с отворена уста като статуя. За наше щастие едрата жена на собственика сръга мъжа си в ребрата и накара да се раздвижи не само той, но и двете им сънливи дъщери, хвърлящи крайно заинтересовани погледи към Арнх. Но въпреки подканите на майката, момичетата се движеха все така бавно и сънливо, докато линга не промени нещата. Той просто скочи от рамото на Мармота право върху главата на една от девойките, а намиращият се съвсем наблизо Кли-кли, който всъщност беше и инициаторът на тази сценка, извика:

— Мишка! Бясна е!

В създалата се суматоха Непобедимия едва не го стъпкаха, за което Кли-кли беше удостоен с честта да получи шамар по врата от Мармота. Сега сърдитият на целия свят гоблин се цупеше и не искаше да говори с никого.

Към края на вечерята шутът изяви желание да спи в една стая с Гарет и Фенерджията и беше много изненадан, когато не срещна възражения от ничия страна.

— Гарет — Еграсса приближи незабелязано и като се наведе към мен, прошепна: — Треш Миралисса иска да поговори с теб, да вървим. Ще те заведа.

Станах от масата и тръгнах след високия елф.

вернуться

41

стихове на Анатолий Мелер-младши

1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)