Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Котенцето ми — каза той.

— О, татко, татко, татко, татко, татенце, татенце, татенце!

Тя го повлече към салона, където чакаше семейството: едно момченце и едно момиченце на възрастта на дъщеря му, балдъзата му и мъжът й. Той поздрави Марион, като внимаваше в гласа му да не се усети нито престорен ентусиазъм, нито омраза, докато нейният отговор беше по-откровено хладен, макар че тя поизглади неизменния израз на недоверие, като насочи погледа си към детето му. Двамата мъже се ръкуваха приятелски и за момент Линкълн Питърс сложи ръката си на рамото на Чарли.

Стаята беше топла и по американски уютна. Трите деца се движеха свободно наоколо и минаваха през високите жълти врати, които водеха към другите помещения; оживлението на шест часа вечерта се долавяше във веселото пращене на огъня и шумовете, издаващи френска дейност в кухнята. Но Чарли не се отпусна, отвътре сърцето му беше нащрек и той черпеше увереност от дъщеря си, която от време на време се приближаваше до него, прегърнала куклата, която й бе донесъл.

— Наистина изключително добре — отвърна той на въпроса на Линкълн. — Въпреки че работата в голямата си част е съвсем изоставена, в момента печелим повече от всякога. Всъщност страшно много. Другия месец ще повикам от Америка сестра си, за да се грижи за домакинството. Доходът ми миналата година беше по-голям, отколкото когато бях богат. Разбираш ли, чехите…

Хвалбите му имаха определена цел, но след малко, забелязал известна неловкост в погледа на Линкълн, той промени темата:

— Децата ви са чудесни, добре възпитани, с добри маниери.

— Смятаме, че и Хонория е чудесно момиченце.

Марион Питърс се върна от кухнята. Тя бе висока жена с тревожен поглед и някога се беше отличавала с особена американска красота. Чарли никога не я бе харесвал и винаги се учудваше, когато някой кажеше колко е красива. От самото начало между тях се беше зародила инстинктивна антипатия.

— Е, как намираш Хонория? — попита го тя.

— Чудесно. Учудих се колко много е пораснала за десет месеца. И трите деца изглеждат добре.

— Не сме викали доктор от една година. Как се чувстваш отново в Париж?

— Изглежда ми много странно, че има толкова малко американци в него.

— Аз съм доволна — каза разпалено Марион. — Сега поне можеш да влезеш в магазин, без да те мислят за милионер. И ние пострадахме като всички, но общо взето, сега сме много по-добре.

— Но пък беше хубаво — каза Чарли. — Бяхме като царе, почти безпогрешни, заобиколени от някаква магия. В бара днес следобед… — Той се сепна, когато разбра грешката си. — Не видях нито един познат.