Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Стъклените очи на Върнън мърдаха, следейки образи във въздуха.
— Тъй че — каза той с тих глас — момчето си събрало багажа, докато татко му му обяснявал, че той е глупав глупак и че ще се върне в тази къща пълзешком и тогава ще се види кой е бил прав, нали? А момчето било много лошо момче в този ден, защото казало на татко си, че първо ще го види да гори на едно лошо място. След това хванало автобуса от Зефир за Бирмингам и от Бирмингам до Ню Йорк — влака, и влязло в кабинет във висока сграда да открие какво се е случило с детето му.
Върнън отново потъна в мълчание. Вдигна купичката от десерта, опитвайки се да намери какво още да оближе.
— Какво станало после? — подканих го.
— Те му казали… — той се усмихна. Усмивката му бе зловеща. — Казали му, че това е бизнес като всеки друг. Имаме си графики и схеми, и имаме числа на стената. Знаем, че тази година хората търсят романи с мистерии и твоето градче представлява прекрасна сцена за такъв. Мистерии с убийства, обяснили. Да изтръпват читателите. Трябва да се състезаваме с телевизията, обяснили му. Вече не е като едно време, когато хората имаха време да четат. Сега хората искат кървави убийства, а ние разполагаме с таблици и графики, които го доказват. Те казали, че ако момчето успее да намести мистерия с убийства в книгата си — и това хич не е трудно, добавили, няма да е никак трудно да се постигне, — то тогава ще я публикуват с името на момчето ей тук отпред на корицата. Но казали, че не им харесва заглавието „Лунен град“. Не, то не било подходящо. Дали можеш да пишеш по-страшничко, попитали те. Казали, че тази година имат нужда от автор на страхотии.
— И той сторил ли го? — попитах.
— О, да — Върнън кимна. — Сторил го. Всичко, което те поискали. Понеже бил толкова близо, толкова близо, че направо държал книгата в ръце. А и знаел, че татко му наднича през рамото. Направил го… — усмивката на домакина ми беше като пресен разрез върху възлест белег от рана. — Но те грешали. Било много, много трудно да го постигне. Момчето си наело стая в хотел и се захванало за работа. Този хотел… бил всичко, което можело да си позволи. И докато работел на взетата под наем пишеща машина в онази ужасна малка стая под наем, част от този хотел и част от този град проникнали в него и си проправили път през пръстите му и в тази книга. И така един ден той вече не знаел къде е. Бил се изгубил и наоколо нямало знаци, които да му подскажат накъде да тръгне. Чувал хора да плачат и виждал да ги нараняват, и нещо вътре в него се затворило като юмрук, и всичко, което той искал било да стигне до последната страница и да се махне оттам. Чувал смеха на татко си, късно нощем. Чувал го да казва ти глупако, ти малък глупак такъв, трябваше да си защитиш позицията. Понеже татко му бил в него и го бил придружил през целия този път от Зефир до Ню Йорк…
Върнън стисна здраво очи за няколко агонизиращи секунди. Когато отново ги отвори, видях, че са поръбени с червено.
— Това момче. Това глупаво малко момче взело парите им и избягало. Обратно в Зефир, обратно при чистите хълмове, обратно там, където можело да мисли… А след това книгата излязла, с името на момчето на нея, и то видяло корицата и разбрало, че са взели рожбата му и са издокарали това прекрасно дете като проститутка и сега я искали само хората, които копнеят за грозота. Те искали да се въргалят в нея, и да я използват и да я захвърлят, понеже тя била само една от стотиците хиляди и била осакатена. А това момче… то лично я било осакатило. Това ужасно, алчно момче.
Гласът му се пречупи със звук, който ме стресна.
Върнън притисна длан към устата си. Когато я отпусна, от долната му устна се бе проточила сребърна нишка слюнка.
— Това момче — прошепна той — много скоро открило… че книгата е провал. Много скоро. Той им се обадил. Всичко, казал. Ще направя всичко, за да я спася. И те отвърнали, ние имаме графики и таблици и числата на стената. На хората са им омръзнали мистериите с убийства. Хората искат нещо различно, така казали. Обаче казали също, че искат да видят и следващата му книга. Той бил обещал, казали. Просто да измисли нещо различно. Ти си млад човек, така казали. Имаш много книги в себе си… — той избърса уста с опакото на ръката си — бавен и мъчителен жест. — Татко му го чакал. Татко му се хилел и се хилел и продължавал да се хили. Лицето на татко му било голямо като слънцето и момчето се парело всеки път, когато го погледнело. Татко му казал, че момчето не е достойно да му носи обувките. А аз платих за тези обувки. Да, така е. Платих за тази риза и тези панталони. Ти не си достоен да носиш онова, което ти купувам с честни пари. Всичко, което правиш ти, завършва с провал и това е единственото, с което ще се сблъскваш до края на живота си, казал той. И ако умра в съня си тази нощ, то ще е, защото си ме убил с провалите си. А това момче застанало в основата на стълбите и плачело и казало, тогава иди и умри. Моля се на Бога да умреш, ти… отвратителен… кучи син.