Огнената кралица

— Еорилите ме наричат Авенсюра — каза Вейлин. — А сеордите — Берал Шак Ур.

— Не знаем тези думи — каза Асторек. — Обясни значението им.

— Авенсюра е ярката звезда, която се появява в утринното небе. Берал Шак Ур означава Сянката на гарвана.

Асторек и Многокрилата се спогледаха с внезапно помрачнели лица. Не казаха нищо, но по това как Мъдрия мечок се изпъна Вейлин разбра, че общуват по друг начин.

— Събери хората си — каза след момент Асторек. — Ще ни последваш.

— С каква цел? — попита Вейлин.

— Ела и ще разбереш. — Воларианецът се обърна и тръгна към шейната си. Вълците станаха като един, за да заприпкат от двете му страни, докато господарят им подхвърли през рамо няколко последни думи: — Или пък остани тук и умри, когато се спусне Дългата нощ.

Островът се простираше на няколко мили в двете посоки, щедро покрит с дървета, а в центъра му се издигаше стръмна планина от нашарен със сняг гранит.

— Вълчия дом — нарече го Мъдрия мечок, давайки груб превод на непроизносимото му истинско име. — Не виждал това от много години.

Бяха вървели четири дни по леда, който ставаше забележимо по-тънък с напредването им на юг. Обхващаше ги трепет да гледат през него, когато слънцето се издигне високо и светлината му заиграе по мехурчетата, видими под дебелата не повече от няколко стъпки преграда.

— Лете се топи — обясни Асторек. — Островите остават изолирани и можеш да стигнеш до тях само с лодка. Но пък лодки си имаме предостатъчно.

Досега той се беше показал любезен водач, който не се обиждаше от инстинктивното подозрение на сентарите, нито от откритата враждебност на хората от Кралството.

— Не ми се струва мъдро да се доверявате на такъв като него, милорд — посъветва го Орвен, който гледаше воларианеца със същото мрачно изражение като своите войници. Подобно на всички хора от Кралството, той беше принуден да зареже ежедневния режим за поддържане на опрятност и сега изглеждаше малко дивашки, рошавата брада и дългата коса го правеха почти неразпознаваем. — Вече знаем на собствен гръб колко добре използват те шпионите си.

— Той не е шпионин — каза Кирал, единствената в отряда им освен Мъдрия мечок, която не показваше враждебност към младия шаман. — Песента ми не показва измама.

— Тези хора му вярват — изтъкна Вейлин, защото Орвен явно не намираше голяма утеха в думите на ловкинята. — А Мъдрия мечок вярва на тях. Освен това нямаме кой знае какъв избор.

Множество Вълчи хора се бяха събрали върху една издадена в морето ивица земя на западния бряг на острова, няколкостотин мъже, жени и деца, които се взираха в новопристигналите с нескрито любопитство. Около тях се бяха скупчили няколко глутници вълци, всяка наброяваща по десет или повече животни, с по един шаман в центъра ѝ, а над главите им кръжеше голямо ято ястреби-копия. Многокрилата вдигна костения си жезъл, за да заповяда спиране, и един мъж излезе напред да ги посрещне — малко по-висок от нея и с по-широко телосложение от повечето хора на леда. От топлотата на прегръдката, с която мъжът дари Многокрилата и Асторек, Вейлин заключи, че става свидетел на събиране на семейството.