Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
— Какво легенда?
— Стара история, разказвана много пъти и преиначавана с разказването. История толкова стара, че никой не може да каже дали някога наистина се е случила.
— Ти имал сила когато ние срещнали. Песен като на Момиче лисица, но по-силна. Това легенда?
— Не, съвсем вярно си е. Но също като една легенда, си има край.
— Не. — Мъдрия мечок вдигна жезъла си и посочи играещите в небето светлини. — Нищо няма истински край. Тези истории живеят вечно.
Озърна се през рамо, когато Железен нокът изръмжа тихо и се надигна да подуши въздуха.
— Идват много. — Шаманът въздъхна и се изправи. — Боен отряд. Дръж ръце празни.
Първи се появиха ястребите-копия — седем от големите птици се спуснаха от облаците и закръжиха над тях, като от време на време пикираха толкова ниско, че караха Вейлин да се приведе. Той беше чувал от Дарена достатъчно истории, за да разбира смъртоносната сила на птиците, но все пак се изненада от размерите им; прецени, че размахът на крилете им е поне седем стъпки. Клюновете им бяха дълги като върхове на копия и той забеляза върху ноктите им да блестят стоманени шипове.
— Един шаман ли ги управлява всичките? — попита Вейлин Мъдрия мечок.
— Ако достатъчно силен. Те виждат и той вижда. — Взорът на шамана се спря на източния хоризонт и в тона му се промъкна нотка на мрачно предчувствие. — Малцина достатъчно силни да обвърже толкова много.
Малко по-късно на хоризонта се появиха смътни точици, отначало само десетина, които обаче скоро се увеличиха, докато Вейлин не преброи около петдесет. Щом се приближиха, те се превърнаха в тичащи вълци, които се носеха по леда без никакво усилие, бързо и грациозно. Когато стигнаха до Мъдрия мечок и Вейлин, плътната им групичка се раздели и оформи около двамата почти идеален кръг. Клечаха и ги гледаха с кротко безразличие, всички със съвсем бяла козина и по-едри от всеки вълк, който Вейлин бе виждал — освен един.
Скоро на хоризонта се появиха още точки, които се движеха не толкова грациозно, но почти със същата бързина. Гледката беше толкова непозната, че Вейлин отначало не бе сигурен какво вижда — впрягове от вълци, които теглеха нещо зад себе си. Когато се приближиха, осъзна, че вълците теглят шейни, с по трима мъже във всяка, въоръжени с копия и прави лъкове, подобни на носените от сеордите. Вълците, теглещи шейните, бяха по-дребни от онези, които ги заобикаляха, и забележимо не толкова кротки — ръмжаха и щракаха със зъби един срещу друг, когато шейните спряха. Вейлин бързо преброи мъжете, докато слизаха; бяха над сто, по-малко от собствения им отряд, но това беше техният лед и те имаха вълци и ястреби.
Воините от шейните се разгърнаха, за да образуват втори кръг извън този на вълците, и две фигури закрачиха напред към Вейлин и Мъдрия мечок. Едната имаше телосложение, подобно на това на другите жители на леда, които Вейлин бе виждал: малко над пет стъпки висока и набита. Втората обаче се извисяваше поне колкото него, широкоплещеста, но слаба и атлетична.
— Познаваш ли ги? — попита Вейлин Мъдрия мечок.
Шаманът поклати глава. Изражението му бе по-напрегнато и от момента, в който се бяха изправили срещу Безокия.
Двете фигури спряха недалеч от тях и посегнаха да свалят кожите, покриващи лицата им. По-ниската се оказа жена на средна възраст с високите скули и широкото лице, характерни за хората от леда. От начина, по който гледаше Мъдрия мечок, личеше, че го познава, даже уважава, макар че това не правеше държането ѝ по-малко напрегнато. Вейлин забеляза, че тя също носи костен жезъл, по-къс от жезъла на Мъдрия мечок, но също така украсен с резба. Високата фигура до нея свали кожената си маска, за да разкрие лице на младеж няколко години по-млад от Вейлин, върху което обаче нямаше и помен от чертите на ледения народ. Безпокойството на Вейлин се усили, щом забеляза цвета на мъжа: бледа кожа и тъмни, почти черни очи и коса като на много от видените от него воларианци.
Жената каза нещо на собствения си език, обръщайки се към Мъдрия мечок, който отговори с кимване и няколко думи.
— Шаман поздравява шаман — обясни той. — Това… обичай.
Погледът на жената се насочи към Вейлин и го измери от глава до пети, преди да кимне на спътника си. Онзи го поздрави с предпазлива усмивка, която издаваше младежко неудобство при важна среща.
— Майка ми пита за името ви — каза той на езика на Кралството. Говореше с отсечени гласни и силен акцент, но все пак се разбираше лесно.
— Майка ти ли? — Вейлин започна да мести поглед между двамата и повдигна вежда.