Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Mарк си заповтаря думите ѝ. Ако не бе блъфирал, Кредюл Гран-Дюк бе разрешил загадката в момента, когато се е канел да си изстреля куршум в главата в кабинета си на улица „Бют-о-кай“. Точно срещу камината, в която бе изгорил архивите си. По-предишния ден сутринта Марк бе претърсил кабинета му и не бе открил нищо. А малко по-рано същото бе направила и Малвина. И тя не бе открила нещо... с изключение на един труп. Какво бе пропуснал? Марк се опита да си представи сцената на самоубийството на Гран-Дюк. Дулото, опряно в слепоочието му, поизбледнелите букви на пожълтелия вестник, които се напояват с кръв. Но защо Гран-Дюк бе спрял? Защо не бе изпълнил намерението си? Какво бе чул, видял или прочел?
Отговорът дойде спонтанно и не бе по-глупав от който и да било друг: „Л’ест репюбликен“ от 23 декември 1980 година! Несъмнено вестникът e бил последната точка, в която са били насочени очите на Гран-Дюк. И решението на загадката е било напечатано в един вестник отпреди осемнадесет години.
В края на краищата, защо не? В положението, в което се е намирал Гран-Дюк, видяното от него е било ако не следа, то поне някаква цел.
Марк безшумно стана, за да не събуди Малвина, която продължаваше да простенва в неспокойния си сън. Хвърли нещата си в раницата, извади от джоба си един от откъснатите от тетрадката на Гран-Дюк листове и написа на гърба му:
Отивам за кроасани.
Марк
Остави бележката на пода точно до главата на Малвина. Постави наблизо и топографския указател. Картата взе със себе си. Марк погледна за последен път малкото момичешко телце, изгубено в твърде голямата за него сиво-синя пухена завивка. Малвина щеше да се оправи сама. Слънцето все още не бе изгряло, но на слабата светлина вече се отгатваха очертанията на билото. Звездите една подир друга угасваха. Разсъмване в последния ден. Марк помисли за Лили в бялата ѝ стая и тръгна на път.
97 Тобоган – дълга шейна за няколко души – бел. прев.
98 На френски език „дюк“ означава и вид едър бухал – бел. прев.
99 Вега е двойна звезда от съзвездието Лира. Тя е една от най-ярките звезди на небето, около 50 пъти по-ярка от Слънцето – бел. прев.
57
4 oктомври 1998 г., 6 часът и 5 минути
Шест часът сутринта. Гран-Дюк се протегна в колата. Бе паркирал ксантията край един тесен селски път, където тревичките се опитваха да оцелеят между браздите, оставени от велосипеди, на изхода от Данмари, само на няколко десетки метра от хижата на Мелани Белвоар – или по-скоро Мелани Люизан. Новата ѝ самоличност. Скривалището му бе идеално. Можеше да наблюдава колите, които излизаха от Данмари, преди те да минат покрай него. Да вижда, без да бъде видян. А това бяха приятните неща в професията му.
Гран-Дюк си помисли, че вече години наред не бе следил някого през нощта. Това му напомняше младостта – годините, преди да сключи договора с Дьо Карвил, нощните бдения покрай казината от района на Ница до крайбрежието на баските. Ксантията на Назим бе почти толкова неудобна, колкото таратайките, които караше по онова време. Взе от голямата жабка на колата термос с кафе и си сипа в пластмасова чашка. Намръщи се, като допря устни до още парещата течност.
Имаше време. Мелани Белвоар щеше да се прибере чак след девет сутринта. Работеше като медицинска сестра в болничния център на Белфор-Монбелиар. Бе нощна смяна. Кредюл Гран-Дюк бе говорил дълго с нея по телефона, преди да поеме смяната си. Естествено, бе записал разговора. Това бе най-малкото, което би могъл да направи, след времето, което бе отделил да я открие, да я улови в мрежите си. А после бе прекарал голяма част от вечерта в хижата на Моник Жоньовез, за да свали записа върху хартия и да го въведе в компютъра си. След което бе разпечатал един екземпляр. Гран-Дюк хвърли поглед на седалката до него. Този екземпляр бе поставен там в плик. Оставаше само Мелани Белвоар-Люизан да го подпише.
Гран-Дюк отпи още малко кафе. Имаше странния вкус на пластмаса. Колко щяха да платят Карвил за този плик? Несъмнено цяло състояние. Истинско богатство. Най-малко онова, което му бяха платили за осемнадесет години. Ами да, хонорарът му се трупаше...
Гран-Дюк нямаше скрупули. Дьо Карвил имаха достатъчно пари. Разполагаха със средства, при това – неограничени. А на колко оценяваше той съвестта си... На бъчва, пълна с банкноти, като бъчвата на Данаидите100?