Град на остриета

— Няма да е лесно да се изкачим дотам — казва Зигне. — Войските на Бисвал се връщат и вече ми съобщиха, че пристанището гъмжи от тях. Всеки момент ще дойдат и тук.

Малагеш се мръщи и проверява снаряжението си. Още е обагрена в червено от главата до петите, но май цветът избледнява по мъничко. Не се е и опитала да разкаже всичко на Зигне — не би ѝ стигнало времето да опише как Тинадеши е поела ролята на богинята на войната, но ѝ е обяснила подробно как Градът на остриетата се пробужда.

— За съжаление домът на Рада е между Галериите и крепостта — казва тя. — Ще се виждаме добре почти навсякъде по пътя.

— Но пък къщата е в горичка. Може би ще ни прикрие поне малко.

— Да, ако успеем да стигнем до дърветата. Щом войниците на Бисвал са навлезли в пристанището, значи ще наблюдават и всички пътища оттук.

— Убедена ли си, че тя прави това?

— Трябва да е тя. Цитира ми невъзмутимо думи на Петренко, а Бдящата в онова място каза, че там се е прехвърлял негов последовател. А и Рада би могла да знае кои семейства живеят усамотено, за да опита мечовете си върху тях — едно от момчетата в Пошок е имало някакво гадно възпаление на кожата, а в Джевалиев ми казаха, че онзи въглищар все се тревожел за здравето на жена си… Сигурно е била и в двете къщи.

Зигне клати глава с погнуса.

— Направо не е за вярване.

— И тъкмо Петренко е бил светецът, измислил как да правят воортяштанските мечове. Рада е отишла на Зъбите на света, намерила е гробницата…

— А гробницата е била на Петренко.

— Сигурно. Неговият меч е послужил като образец за следващите. И ето докъде се докарахме днес.

Малагеш поглежда меча на Воортя, който и в момента не е нищо повече от дръжка, затъкната под колана на панталона ѝ, за да стига по-лесно до нея, макар че още няма представа за какво би послужила. След това оглежда оградата.

— Имаш ли някакво въже тук?

— Има, но…

— И можеш да се катериш, нали?

— Какво си намислила?

— Ами онази арка там — Малагеш сочи призрачно изваяние, наподобяващо кости на кит — е почти наравно с оградата. Значи не е задължително да минем през вратата. А къщата на Рада е нагоре по онзи склон, само трябва да се прехвърлим през оградата.