Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
Изстрел. Малагеш чува охкането на Зигне. Надига се и вади барабанлията.
Дори в този миг, когато стрелят по нея, а съратничката ѝ вече е улучена, тя осъзнава ясно до болка, че отсреща са нейните войници, нейни братя и сестри… за които е отговорна като офицер. Затова стреля три пъти по дърветата над тях, но не прекалено нависоко — само колкото да ги принуди веднага да потърсят укритие.
Постига целта си: лъчите се пръскат между дърветата, бойците се крият от куршумите. Малагеш обгръща Зигне с ръка и я вдига, без засега да гледа къде е ранена.
Куцукат заедно в горичката, Малагеш се препъва и се старае да не падне. Ехтят още изстрели, но куршумите не летят наблизо.
— Къде те улучи? — пита Малагеш, докато подтичват тромаво.
— В прасеца. Не е… много зле…
Но Зигне цеди думите през стиснати зъби — явно болката е твърде силна.
Малагеш се обръща, прикрива се зад едно дърво и следи за движение. Вижда трима, които газят през папратите и шубраците към тях. Прицелва се внимателно в ствола на едно дърво над тях и стреля. Кората се пръска над главите им и те пак залягат.
— Тези май не са елитни бойци — отбелязва тя и повлича Зигне към къщата на Рада. — Иначе щеше да си мъртва.
— Остави ме — шепне Зигне.
— Какво?
— Пусни ме и ме остави тук. Само те бавя!
— Няма да те зарежа!
— Няма да стигнеш до къщата на Рада с мен! Ще те настигнат и или ще ни застрелят, или ще ни арестуват! Ще умрем и в двата случая. Ако ни хванат и пазителите нахлуят, пак сме мъртви, Тюрин. Знаеш, че е така!
Малагеш спира. Оглежда се и вижда гъст трънлив храст под един бор.
— Можеш ли да се погрижиш сама за раната си, ако ти оставя превръзки?
— Да, мога да се оправя с ранен крак — казва Зигне, макар че примижава от болка. — С пушката ще те прикривам и ще ти дам малко време.
— Не искам да убиеш сейпурски войник заради моя скапан задник. Не стреляй, ако не е неизбежно.
Малагеш оставя Зигне на земята и поглежда сгърченото ѝ от болка лице. Оглежда раната и вижда, че куршумът е излязъл през мускула, но може и да е одраскал костта. Вади аптечката.
— Щях да те превържа, ако можех.
— Знам. — Зигне взима аптечката. — Тръгвай! Върви я спри!
Малагеш се втурва между дърветата.
Притичва по склона към другата страна на къщата, където е входът към жилището на Рада. Хвърля се в шубраците и наднича между листата, дебне и чака. Чува как войниците си подвикват, за да знаят взаимно позициите си, докато претърсват гората. Май нито един от тях не е близо до нея; не мисли, че я виждат.
Пълзи към къщата. Тъмно е, но не чак толкова, че да се чувства в безопасност. Накрая стига до основите на къщата, където широк прозорец осветява дърветата в златисто. Вижда и вратата, но ще я забележат, ако опита да се прокрадне към нея.
Надига се, презарежда барабанлията, оглежда дърветата, не забелязва нищо опасно и изтичва.
Вече е при вратата, без да се разнесе изстрел или вик. Чува обаче нещо някъде надолу в къщата: тихи удари на метал по метал.
„Знам какво е това“ — мисли си Малагеш нерадостно.
Хваща дръжката. Заключено е. Опипва покрай рамката. Пантите на вратата са отвътре. Тя застава срещу вратата и я рита с все сила до дръжката.
Изкъртва бравата. Войник от другата страна на къщата крещи:
— Какво стана?
Но Малагеш вече нахълтва в къщата с барабанлията в ръка.
Лампите светят, но няма никакво движение. Тя затваря вратата и избутва един шкаф, за да я затисне, макар да знае, че това няма да спре преследвачите. После започва да претърсва безшумно къщата стая след стая.
По нищо не личи, че Рада Смолиск си е у дома: кухнята, дневната, клиниката са безлюдни. Малагеш отива при камината и пипа пепелта. Студена е, камъните — също. Но нали е видяла преди малко дим от комина, чула е и онези звуци долу…
Оглежда внимателно и комина, и камината. Знае, че има малко време, но Рада трябва да се е скрила наблизо. Не открива пролуки или подвижна облицовка по стените около камината, но както върви по килима, спира внезапно, замисля се и поглежда в краката си.
Единият ъгъл на килима е странно изкривен, като че някой се е опитвал да го побутне на мястото му от неудобна поза.
Хваща килима и го отмята.
В дървения под има широк капак с метална халка в средата.
Тя прибира оръжието в кобура и вдига капака. Вита стълба се спуска надолу.
Отвън блъскат вратата, през която е влязла. Тя чува скърцането и пращенето на шкафа. Оглежда се, грабва машата от камината и слиза по стъпалата. Затваря капака и пъха машата през долната скоба, за да го заклещи. Изтрива потта от челото си, вади барабанлията и продължава надолу.