Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Тялото скоро я заболя от неподвижната поза, която беше заела.
Такъв ли живот я очакваше занапред? Да я преследват и гонят из целия свят?
И как изобщо щеше да намери Елин? Можеше да се върне в Терасен, но нямаше представа кой го управлява от Оринт. Ако Елин не си бе върнала трона... Може би трябваше да го приеме като знак, че там я дебнат опасности, че положението в Терасен не е добро.
Но пък и да потегли към Ейлве, следвайки някакви си догадки... От всички слухове, които бе уловила през последните два часа, логиката на капитанката беше най-правдива.
Светът сякаш застина в смълчано напрежение, скован от вълна от страх.
В следващия момент чуха гласа на лодкаря и скърцане на метал – порта. Градските порти.
Елида остана под масата, дишайки равномерно, докато
премисляше положението им. Не очакваше да липсват на някого от трупата.
И беше готова да се обзаложи на всички пари в ботуша си, че Ник и Омбриел бяха изпратили стражите по петите им, преценили, че двамата с Лоркан са твърде опасни, особено като се имаше предвид, че илкените я издирваха. Стана й чудно дали Моли е знаела през цялото време, още от първата им среща, че са лъжци, и дали лично не беше дала позволение на Ник и Омбриел да ги издадат на гарнизона, когато обявената награда бе станала твърде примамлива, а цената на предаността й – твърде висока.
Елида въздъхна през носа си. Разнесе се звукът от плисък, но лодката продължи напред.
Беше взела поне камъчето, въпреки че дрехите й, колкото и дрипави да бяха, щяха да й липсват. Коженото й облекло я запарваше в тукашния зной, а ако тръгнеше към Ейлве, направо щеше да се свари в него...
След секунда долови стъпките на Лоркан.
– Излез.
Тя изтръпна от болката в глезена си, но изпълзя изпод масата и се огледа из кабината.
– Неприятности?
Той поклати глава. Дрехите му бяха опръскани от дъжд или речна вода. Елида надникна зад гърба му към мястото, от което мъжът бе управлявал лодката. Но него го нямаше – не беше нито там, нито в задната й част.
– Скочи в реката при чупката и заплува към брега – обясни Лоркан.
Тя въздъхна.
– Като нищо ще изтича до центъра да им каже. А те бързо ще ни настигнат.
– Ще се справим – отвърна Лоркан и се обърна.
Твърде бързо. Избегна погледа й твърде бързо...
Тя стрелна очи към мокрите ръкави на ризата му. Сякаш... сякаш беше измил ръцете си набързо, небрежно.
Надзърна и към брадвата на хълбока му, когато той закрачи към вратата на кабината.
– Убил си го, нали?
Ето защо беше чула плисък. Беше изхвърлил тялото му във водата.
Лоркан спря на място. И я погледна през широкото си рамо. В тъмните му очи нямаше нищо човешко.
– Ако искаш да оцелееш, трябва да си готова на всичко.
– Може да е изхранвал семейство.
Не беше видяла да носи сватбен пръстен, но това не значеше нищо.
– Ник и Омбриел не са мислили за това, когато са ни издали на гарнизона.
Той излезе на палубата, а Елида изхвърча след него. Зелени дървета обточваха реката като жив щит.
И ето – върху гредите лъщеше тъмно петно. Стомахът й се преобърна.
– Планирал си да ме излъжеш – вбеси се тя. – Но как щеше да ми обясниш това?
Той сви рамене, след което грабна греблото и с едно плавно движение се озова в другия край на баржата, за да ги изтласка от пясъчната плитчина, която наближаваха.
Беше убил човека...
– Обещах му да го освободим.
– Ти му обеща, не аз.
Пръстите й се свиха в юмруци. И чудноватият камък в джоба й помръдна в парчето си плат.
Лоркан застина, стиснал здраво греблото.
– Какво е това? – попита с плашещо кротък глас.
Тя не отговори. За нищо на света нямаше да отстъпи пред него, нямаше да му позволи да я заплашва, да пренебрегва решенията й, да убива хора, за да се спасят те...
– Какво. Е. Това.
Елида отказа да проговори, да докосне камъка в джоба си. Той вибрираше недоволно, сякаш отваряше очи като пробуждащ се звяр, но тя не посмя да посегне към него, да приеме странното му, неземно присъствие.
Очите на Лоркан се разшириха леко. Той пусна греблото, прекоси палубата и влезе в кабината. Ели да остана на ръба на лодката, чудейки се дали да го последва, или просто да скочи във водата и да доплува до брега, но...
Чу се сблъсък на метал в метал, като че отваряше нещо, и тогава...
Ревът му разтърси лодката, реката, дърветата. Дългокраките речни птици излетяха в небето.
Лоркан бутна вратата с толкова бесен замах, че едва не я откъсна от пантите, и хвърли нещо като парчета от счупен амулет в реката. Поне опита, ала ги запрати с такава сила, че откъслеците прелетяха над реката и се блъснаха в едно дърво, натрошавайки кората му.