Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Каран се давеше от плач, но закрещя:
— Помощ, помощ!
Насилваше гърлото си за най-пронизителните писъци. Блъскаше и риташе вратата. Зърна отчупено от стените парче и заудря с него, вратата кънтеше като тъпан. Зад нея лорскът се довлече по последните стъпала.
— Това пък какво е?
Рулке се взря обвиняващо във Фейеламор, но и тя беше озадачена.
— Устройство — промълви след секунда Рулке. — В ръцете на човек, който не го владее добре. — Вдиша силно и добави: — Поне аз не съм запознат с подобни похвати…
— Все пак е опасен и за двама ни — прецени Фейеламор. Мейгрейт още лежеше на пода и дебнеше сгоден случай. Изведнъж Фейеламор ахна:
— Познавам това излъчване. Мендарк!
— Да побързаме, преди да се е изтърсил тук — подкани Рулке. Той отново опря светлинната леща във Възбраната. Там се изду по-голяма леща, по повърхността й пробягваха пъстри оттенъци като по сапунен мехур. Цветовете се скриха ненадейно, лещата се залюля насам-натам, подът също се раздруса. Жуженето нарастваше в бучене.
— Сега! — изрева Рулке.
В този миг цялата трепкаща Стена избумтя като огромен гонг, а Мендарк се появи на един балкон над тях, обвит в заслепяваща сфера. Държеше златната флейта.
Рулке избълва сквернословие, машината се завъртя покорна на волята му и насочи през лещата импулс с формата на пръстен към балкона. Мендарк вдигна флейтата към устните си и изчезна. Цялата зала като че напираше да се обърне наопаки. Стената на Възбраната се носеше напред-назад из нея и макар че беше безплътна, с всяко преминаване Мейгрейт отново губеше представа къде се намира.
Машината се преобърна с дъното нагоре, докато Рулке се опитваше да я укроти. Най-после отново му се подчини. Спусна я на пода и се присви върху нея, впил пръсти в корема си. По лицето му избиваха капки пот колкото грахчета.
Едва се приготви да започне всичко отначало и му попречи още нещо. Портал се вмъкна толкова плавно, че никой не осъзна появата му, докато не зърнаха златистия пашкул в далечината. Спря в отсрещния край на залата и Шанд излезе напред. Сега Рулке си спомни кой е този старец.
— Гилиас! — сякаш изрече ругатня.
Лиан се озърташе навсякъде, но не видя Каран. Машината се понесе към задругата с разтърсващ грохот, от който го заболяха костите и зъбите. Мощта й притискаше пода надолу, зейна яма, към която литнаха дребни предмети.
Дори във вътрешността на портала Лиан усещаше колко непреодолимо е привличането на това творение. Подметките му се хлъзгаха по гладкия под на светлинния тунел.
Какви ли други чудеса би могъл да направи Рулке с машината? Не се съмняваше във величието му. Кой би имал дързостта да каже, че той не е най-подходящият, че няма в края на краищата да се окаже най-доброто за Сантенар? Поддаваше се на някогашното изкушение да се присъедини към него.
Някой хвана рамото му и гласът на Малиен прозвуча тихо в ухото му:
— Прояви воля, летописецо. Привличането понамаля.
— Гилиас! — повтори сдържано Рулке. — Помисли, преди да направиш нещо. Мейгрейт е при мен.
— Ако я нараниш, ще…
— Ние се обрекохме един на друг! Но това начинание е жизнено важно за моите сънародници. Не ще допусна никой да ме възпре.
— Опасни опити си правиш… — завъртя глава Шанд. Възбраната примигна и избеля, после светна ярко.
— Разпада се! — кресна Фейеламор. — Възстанови я, по-бързо!
— Имам по-неотложна работа — сопна й се Рулке. — Накарайте Лиан да излезе напред.
Лиан се престори, че е забравил предупреждението на Шанд, и изскочи от портала.
— Къде е Каран? — развика се, застанал пред машината.
— Ти ми кажи.
— Тя тръгна с Мейгрейт — напомни Шанд.
— Мейгрейт, къде е тя?
— Приспах я и я затворих в заслона по пътя през източния превал — бездушно отрони Мейгрейт. — Но навярно отдавна е излязла оттам.
— Намерете я! — изръмжа Рулке на гашадите.
Главата на лорска се подаде над ръба на площадката. На неравни подскоци се показа и цялото му тяло. Спря в края на площадката, устата му се отвори в ужасна гримаса и той се запрепъва към нея.
Каран трескаво търсеше начин да го нападне, но беше безсилна. Все пак имаше начин — единственият! Запокити парчето камък по конусовидната шапка на Пазителя. Той изригна в светлина и кухият бумтеж разклати вратата. От дрънченето на сигнала за тревога Каран усети скомина в зъбите си. Пазителят не разпозна в нея враг, иначе щеше да я повали в несвяст. Тя се шмугна зад него. Лорскът приближи към Пазителя, посегна и бе отблъснат с удар, от който всяко косъмче по тялото му настръхна. Запрати го в другия край на площадката. Лорскът пристъпи напред по-предпазливо, но без да се поколебае, и Каран зачака края си.