Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Хайде, ела! Днес ще научиш най-ценния от всички уроци досега. Ще научиш най-важното за правосъдието — за правосъдието по венециански!
Думите влязоха в странно противоречие с външния й вид.
И някъде в главата ми звъннаха предупредителни камбани. Обзе ме грозно предчувствие.
Тя ме поведе през многобройните коридори към светая светих на двореца — към кошера от кабинети и проходи, които се кръстосваха с публичните зали на сградата. Властта и присъствието й бяха толкова могъщи, че прислугата се стопяваше в мига, в който се появявахме. Стаите, в които влизахме, се изпразваха и всички спираха работата си, за да ни позволят да продължим необезпокоявани. Накрая стигнахме до четири кабинета с тъмна ламперия, които не бях виждала до този момент. В стената на една от тези стаи имаше лъвска глава със зейнала паст, която отвеждаше незнайно къде. Беше страховита и сърцето ми се изпълни с ужас — бях изправена пред звяра, от който толкова много се страхувах.
— Ла бока дел леоне — обяви майка ми. — Устата на лъва. Тук е мястото, където се разкриват политическите предатели. Обвиненията се излагат в писмен вид и се пускат в устата на лъва към кабинетите вътре. Този тип информация е от съществено значение за гладкия ход на нашата правосъдна система.
Сърцето ми заби като лудо, когато осъзнах, че хората, изпълващи затворите под и над нас, започват пътешествието към тъмниците си тук, предадени от своите приятели, конкуренти или завистливи съдружници.
Наложи се да прочистя гърлото си два пъти, преди да проговоря.
— Не мислиш ли, че подобна система може да се превърне в плодоносна почва за корупцията, а? — изломотих. — Искам да кажа… Не се ли използва за… отмъщение?
— Понякога — сви рамене тя. — Но какво значение има? Във всеки един от случаите наказанието е според престъплението, стига обвинението, разбира се, да е вярно.
Преглътнах.
— Моля те да ми простиш, скъпа Лучана — продължи тя, — ако сега повторим част от предишната ти обиколка. Но според мен добрите учители винаги разчитат на повторението на своите уроци, нали? — Погледна ме със зелените си очи и аз моментално сведох моите, изпълнена с ужасното предчувствие, че говори за синьор Кристофоро. — Затова сега няма да ти се извинявам за повторението, а просто ще те уверя, че този път няма да скучаеш!
И минахме още веднъж през мрачните кабинети, за да стигнем до малката вратичка в стената. Вече знаех къде отиваме — някъде дълбоко в себе си още от самото начало подозирах къде ме води. И още веднъж слязохме по виещата се дървена стълба към затвора — към подземията на венецианската държава. С всяка следваща крачка усещането за ужас се засилваше и кожата ми настръхваше все повече. И още веднъж светлината се смени с мрак, когато напуснахме просторните помещения, за да навлезем в мрачните коридори на поци, и още веднъж писъците на затворниците оглушиха ушите ми — умолителните викове на онези, които все още бяха с всичкия си, и несвързаните брътвежи на другите, които бяха полудели. И още веднъж смразяващият студ превърна кожата ми в оскубано пиле, а убийствената влага нахлу в гърдите ми. Над вратите зърнах драсканици, обозначаващи номерата на тъмниците — някогашните имена вече бяха просто номера, очакващи поредното мъчение или смърт, защото тук покоят бе напълно непознат.