Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Брат ти ли те научи да обичаш толкова много морето?
— Да, той. Но и тъстът ми.
— Ти си женен? — Бях прекалено изненадана, за да успея като възпитана дама да скрия шока в гласа си. Не че и грозните мъже не се женеха, но обикновено те бяха доста богати като компенсация за грозотата им. Но злочести млади учители без никакво богатство и с шепа перспективи за бъдещето? Малко вероятно. От друга страна, очевидно в Генуа нещата стояха по различен начин.
— Да, женен съм. За жена на име Филипа, която живее на Азорските острови. — (И тогава не знаех къде е това, и сега не знам.) — Имам син, който се е родил съвсем наскоро и когото още не съм виждал. Кръстен е Диего. — За момент очите му се изпълниха със сълзи и се превърнаха в стъкло. И аз се почувствах дълбоко засрамена. Защото бях дотолкова затънала в собствената си трагедия, че бях пропуснала да попитам младия човек как се чувства далече от семейството си. — Така! — отсече по едно време той овладял се. — Какво ще кажете да видим дали сте запомнили посоките между севера и изтока?
По дяволите! Умът ми беше навсякъде другаде, само не и тук. Но моят учител като че ли не забеляза нищо необичайно. Вдигна астролаба и рисунката на компаса се нави с едно завъртане, с което ме остави без никаква помощ. Спомнях си единствено север, след което спрях, но с леко подканяне и подсказване морякът ме приведе през всички посоки. След като стигнах до средата, оттам нататък стана лесно, затова с немалко задоволство продължих съвсем сама и стигнах отново до север.
— Север-северозапад, север към запад, север!
— Много добре! — плесна доволно с ръце той. — Изгълтахте целия компас!
— Какво направих?
— Изброихте всичките трийсет и две посоки на розата на компаса — на моряшки жаргон го наричаме „изгълтване на компаса“. Това е ключова стъпка в обучението на всеки моряк. — Погледна ме като горд баща, което автоматично ми напомни за друг човек, който също ме гледаше по този начин.
— А сега да се насочим към друго парченце от мозайката — самите ветрове — отбеляза той и разви друга рисунка, която притисна по краищата.
— Това е розата на ветровете, която е доста по-стара от розата на компаса и се радва на употреба още от древността. Докато компасът се базира на последните достижения на науката, то розата на ветровете има по-класически произход — изхожда от древните митове и легенди, както и от моряшки суеверия. Но колкото и невероятно да звучи, и двата инструмента са достатъчно точни. Ветровете на вятъра, както са известни, са четирите жребеца на етера — север, юг, изток и запад. В класическата литература са известни като Борей — вятърът на севера, Евър — източният вятър, Нот — южнякът и Зефир — вятърът на запада. Розата на ветровете все още се радва на широка употреба в Средиземно море и тъй като именно ние доминираме в тези води, моряците са кръстили посоките на нашия съвременен език. Така северът става трамонтана, което ще рече „през планините“, и обикновено се обозначава както тук — с царската лилия. Изтокът, който е посоката на Леванта, се обозначава чрез Малтийския кръст, тъй като в тази посока се намира свещеният град Йерусалим. Вероятно забелязвате, че и останалите седем посоки или „румби“, както ги наричат, също имат модерни имена. Така освен Трамонтана, имаме Греко, Леванте, Сироко, Остро — което е за юга, Африкус, Поненте — за запада, Маестро и отново Трамонтана.
Към този момент обаче вече бях спряла да слушам, надявайки се, че няма да ме изпитва и за ветровете. Бях сигурна, че който и да бъде човекът, който ще ме закара до Маестре, ще бъде наясно с тези неща и няма да моли за помощ една благородничка.
— С помощта на ветровете и на компаса съвременните моряци са успели да открият и неизвестното. Розата на ветровете и розата на компаса са уредите, които са помогнали на Венеция да се превърне в морска република, нямаща равна на себе си. Предполагам сте чувала за Марко Поло, нали?
Бях чувала нещичко по време на обиколките с майка ми, но тъй като точно сега не ми се слушаше повече, само кимнах. Но също като брат Гуидо, синьор Кристофоро автоматично разбираше кога го лъжа.
— Върнал се е вкъщи след четвърт век обикаляне на Изтока. Стигнал е чак до Пекин. Семейството му направо не могло да го познае, защото бил облечен в груби татарски одежди. Но когато разтворил туниката си, от нея завалели диаманти и скъпоценни камъни. После, до края на живота си, описвал на книга пътешествията и приключенията си. Но въпреки че живял дълго, на смъртния си одър се оплакал, че не бил описал и половината от онова, което бил видял!