Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Това е диващина — казвам.
— Възползвал се е от удобния случай — поправя ме Ард. Хваща ръката ми и ме издърпва надалече от пушещия огън в центъра на голямата зала. Ранна сутрин е и есенната светлина е ярка и чиста. Ако бях в Англия в такова време, щях да отида на лов. Денят е идеален, въздухът — толкова студен, земята — втвърдена от скреж, светлината — толкова ярка. А тук стоя вътре и гледам от прозореца, и се питам дали съм в безопасност.
— Ела да се поразходим — казва Ард, с топъл глас.
Оставям го да сложи ръката ми на кръста си, докато обвива с ръка моята талия. Повежда ме далече от слугите, които подготвят залата за вечеря, навън през тежката дървена врата и надолу по стъпалата до моравата отпред. С още няколко стъпки прекосяваме подвижния мост и гледаме към гората, спускаща се надолу по хълма под нас: короните на дърветата са обагрени в бронзово и бакърено, само боровете — в наситено тъмнозелено.
— Страната е без водач — казва Ард. — Олбъни не е тук и няма да се върне никога, Дьо ла Басти е мъртъв. Единственият човек тук, който може да поеме регентството, си ти.
— Няма да се облагодетелствам от смъртта му — казвам с внезапно отвращение.
— Защо не? Той щеше да го направи, ако имаше шанс. След като е мъртъв, можеш да заемеш законното си място.
— Те ми нямат доверие — казвам с негодувание.
— Всички са на заплащане при французите. Но регентът французин го няма, а френският му заместник е мъртъв. Сега е шансът за Англия и за онези, които обичат английската принцеса.
— Хари лично ми каза, че трябва да установим тук мир. Бях омъжена, за да донеса мир на Шотландия, и се върнах, за да опитам отново.
— А сега можем. Преди не можехме, не и под чужда власт. Но сега можем, под твоя власт, с мощта на Англия на наша страна.
Начинът, по който Ард го изрича, е истинско прелъстяване; ръката му около талията ми е толкова убедителна, колкото и оптимизмът му.
— Помисли си — прошепва той. — Представи си отново да бъдеш регент и да възкачиш сина си на трона. Ще бъдем кралско семейство, което може да се мери с Хенри и Катерина. Те имат трон, но не и момче, което да го наследи. Ти ще бъдеш кралица-регент, аз ще бъда твой консорт, а твоето момче ще бъде крал. Ще бъдем действително управляващо кралско семейство, с млад крал. Помисли си как ще бъде.
Убедена съм. Самата мисъл да управлявам отново като кралица е достатъчна да ме изкуши. Представата да бъда по-велика кралица от Катерина е неустоима.
— Как ще го направим?
Той ми отправя лека, лукава усмивка.
— Вече е наполовина сторено, любима. Дьо ла Басти е мъртъв, и имаш мен до себе си.
Шотландия лежи пред нас като трапеза, подготвена за пир. Томас Дейкър пише със съвет да сграбча шанса си за регентството. Намеква, че брат ми ще се погрижи херцогът на Олбъни никога да не се върне в Шотландия. Шотландия има нужда от регент — редно е това да бъда аз.
— Приеми — прошепва Ард в ухото ми, четейки писмото над рамото ми. — Това е победата ти.
Приемам. Мисля си: настъпи моето време, най-сетне. Това е да бъдеш кралица. Това е изпитала Катерина, когато Хенри я е посочил за регент. За това съм родена, знаех, че е редно да бъда именно такава. Аз съм обичана съпруга, аз съм властваща кралица, аз съм майката на краля. Брат ми и съпругът ми спечелиха това за мен; ще го взема. Синът ми ще бъде поверен на моите грижи. Най-щастливите ми дни вече са онези, които прекарваме заедно, и никой не може да сбърка начина, по който грейва личицето му, когато ме види.
На лордовете им е дотегнало от френски управници. Биха предпочели по-скоро да последват жена, отколкото френски аристократ. Дотегнала им е постоянната надпревара за власт — искат кралица, родена с по-високо потекло от всички тях. Мога да правя онова, което покойният ми съпруг, кралят, поиска от мен: да се грижа за страната му и за сина му като умна жена, а не като глупачка. Мога да бъда негова достойна вдовица. Мога да зачета брачните си обети към него и всичко, на което ме научи. Мога да почета паметта му. Мога дори да събера сили да мисля за него като за тайно оцелял от битката, кръстосващ дивата пустош с ужасен белег на главата, задоволявайки се да бъде смятан за мъртъв със съзнанието, че съм се върнала в страната му и съм заела трона отново, съзнанието, че правя най-доброто, което мога, че когато е настъпил моят миг, не съм му изменила.
Затова си мисля, че първата ми среща с моя съвет ще бъде решаваща: те ще приветстват завръщането ми, аз ще бъда вежлива и великодушна с тях. Възнамерявам да им напомня, че нося мир с Англия, и че могат да ми служат като на вдовстваща кралица и английска принцеса.