Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Не вярвам — това е първото, което успявам да кажа. Отричай думите им! Отричай всичко!, казвам си. — Лъжете. Къде са живели заедно? Къде е била цялата тази съпружеска радост?
— В замъка Нюарк — казват те, един след друг. Единодушни са в това, трябва да е истина. — Нима не забелязахте преметения под, свежите тръстики, чистите чаршафи?
— Джанет Стюарт се е изнесла в деня, преди да се нанесете вие, и оставила замъка чист и разтребен по нареждане на своя съпруг, като добра съпруга, каквато е.
— Взела дори чорапите ви да ги закърпи.
Местя поглед от един гневен и раздразнен мъж към друг. Няма съчувствие, само гняв, че съм се оставила да бъда заблудена и на свой ред съм се опитала да заблудя тях. Помислям си: избрал е Джанет Стюарт, предпочел я е пред мен. Когато заминах за Англия, е отишъл при нея. Докато се борех с посланиците и заемах пари от Улзи, той е бил щастлив с нея, първата си избраница.
Не зная как излизам от залата на съвета, как слизам по хълма, онази стръмна миля до Холирудхаус. Не знам как слизам от коня си и отпращам дамите си с махване на ръка и стигам до собствената си спалня, и се озовавам ужасно сама в прекрасните кралски покои.
Лягам си, настанявам се в леглото, сякаш съм малко момиче, преуморено от деня. Дамите идват и ме питат дали съм добре. Ще вечерям ли с придворните? Казвам, че не се чувствам добре заради женски неприятности. Те мислят, че искам да кажа, че кървя, но аз си казвам, че това наистина са женски неприятности — когато една жена обича мъж, който я предава. Предава я изцяло — в мислите, думите и постъпките си. В планове и шепот, денем и нощем, и — най-лошото от всичко — публично, пред света.
Носят ми тъмен, сладък ейл, носят ми гореща медовина. Не казвам, че нямам нужда от това, че женските неприятности са тези на ревността, жлъчта, завистта, омразата. Изпивам ейла, отпивам от медовината. Казвам, че Арчибалд не бива да идва при мен, че трябва да бъда сама. Лягам на леглото си и си позволявам да се наплача. После заспивам.
Събуждам се през нощта, мислейки си, че съм най-голямата глупачка, живяла някога, и се чувствам напълно унизена от глупостта си. Помислям си как Катерина се омъжи за крал на Англия и остана до него, без никога да взема под внимание собствените си чувства, без никога да се стреми към изпълнението на собствените си желания, а му е неспирно, безукорно вярна, защото е дала дума. Тя притежава постоянство на намеренията. Решава се на нещо и нищо не я разколебава. Ето защо е велика жена.
Мисля за себе си — омъжена за крал, дала му думата си, че ще бъда добър регент, а после допуснала да се влюби в едно красиво лице, в младеж, за когото знаех, че е обещан на друга. Помислям си за увереността си, че той ще предпочете мен, макар да знаех, че е сгоден. Помислям си за възторга си, че го отнех от друга — наистина — предпочитах той да не бъде свободен. Тържествувах над момиче, което никога дори не бях виждала. Отнех ѝ любимия, отмъкнах годеника ѝ. Сега за пръв път се чувствам засрамена от това.
Чувствам се толкова унила, та стигам дотам да си кажа, че малката ми сестра, Мери, е придала повече смисъл на живота си, отколкото аз. Наричах я глупачка, но тя изигра картите си по-умело от мен. Омъжи се за човек, когото обичаше, поиска този брак с непринуден авторитет, и сега е негова съпруга. Живее с него, зная, че той никога не поглежда друга жена. Никога не се разделят. Но аз — аз заравям лице във възглавницата си и заглушавам отчаян стон при мисълта за собствената си глупост. Заспивам отново, заровила глава във възглавницата, сякаш никога не искам да видя зората.
На сутринта, когато се събуждам, научавам, че Арчибалд е отишъл на лов, но ми е оставил бележка, в която говори за любовта си и е обещал да ми донесе тлъст елен за вечеря. Предполагам, че вече е чул какво ми казаха лордовете: това е град, гъмжащ от шпиони и клюки. Предполагам, че възнамерява да се държи дръзко и да отрича, или да плъзне ръка около кръста ми и отново да ме прелъсти, за да се държа глупаво. От сдържания, внимателен начин, по който се отнасят с мен дамите ми, докато ме обличат и носят всичко, което ми трябва за деня, предполагам, че те също знаят. Предполагам, че всички в Единбург знаят как на кралицата е било съобщено, че нейният съпруг е отмъкнал състоянието ѝ и през цялото време е бил женен за друга жена — избраната от него съпруга. Половината сигурно се смеят на унижението на една английска принцеса, а другата половина присвиват рамене пред глупостта на жените от всички народности. Ще кажат, че жените не са годни да управляват. Ще говорят как поведението ми доказва, че жените не са годни да управляват.