Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Той ме обича — ахвам. — Никога не би ме изоставил. Обеща… Изпрати ме обратно тук и обеща!
— Изоставил те е — казва Арчибалд. — Виждаш резултата.
— Ти си този, който ме изостави — казвам горчиво. — Зная всичко за Джанет Стюарт.
— Не знаеш нищо за нея — казва той студено. — Не знаеш нищо сега, и никога няма да узнаеш. Не можеш да си я представиш.
— Тя е блудница! — заявявам му гневно. — Какво има да си представям в една блудница?
— Няма да ти позволя да говориш така за нея — казва той със странно достойнство. — Ти си кралицата. Дръж се като такава.
— Аз съм твоя съпруга! — изкрещявам му. — Не би трябвало дори да чувам за нея.
Той се покланя мълчаливо.
— Няма да чуеш нищо за нея от мен — казва ледено, и излиза.
Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, лятото на 1518 г.
Получавам весели писма от двора в Англия. Питам се дали осъзнават, че за мен е като физическа болка да научавам, че те са здрави и щастливи, и благоденстват, правейки уверени планове за бъдещето, сигурни в любовта и богатствата си? Питам се дали Мери някога спира за миг, за да се замисли, че възбудените ѝ драсканици за рокли или плановете за бляскав годеж на малката принцеса Мери за сина на френския крал, ме карат да се чувствам ужасно пренебрегната? Тя пише страница след страница и аз разшифровам разкривения от вълнение почерк, и си представям плановете за поетичната драма и танците, и турнира, роклите, които трябва да бъдат поръчани, обувките, които трябва да бъдат изработени, шивачките, които идват и си отиват със златни нишки, изкуствени цветя и малки диаманти, смеха на Хари, радостта на Хари, триумфа на Хари, задето е сключил мир с Франция и го е скрепил с годежа на дъщеря си, невръстно дете на малко повече от две години. В самия край на писмото тя пише:
И запазих най-хубавото за накрая — нашата скъпа сестра Катерина отново очаква дете, Светата Дева от Уолсингам отговори на молитвите ни. Ако е рекъл Бог, бебето ще се роди по Коледа. Помисли си каква Коледа ще имаме тази година, с нов Тюдор в кралската люлка!
Тя ми нарежда да мисля за радостта им — не е нужно! И без това не мога да престана да мисля за това. Преследвана съм от мисълта за щастието им. Зная твърде добре каква Коледа ще празнуват в двора, а аз няма да съм там, дори няма да ме споменават. Докато аз съм изоставена от съпруга си, посрамена пред съветниците си, а брат ми заговорничи против мен, Катерина ще се оттегли в уединение за раждането и Мери ще бъде безспорната кралица, ще води всички танци, ще печели във всички игри, господарка на най-богатия двор в Европа. После, когато Катерина излезе с бебе на ръце, ще има тържествено кръщение на скъпоценното новородено, празненствата ще започнат отначало. Ако роди момче, ще има пищен турнир и празненствата ще продължат с дни и ще обхванат цялото кралство. Ако тя роди момче, Хари ще ѝ връчи ключа от хазната на Англия и тя ще може да носи нова корона през всеки ден от годината, а синът ми ще бъде обезнаследен.
Гледам навън през прозореца си към проливния дъжд, към сивите планини, забулени в облаци, и сивото небе над тях. Трудно ми е да повярвам, че такъв свят на радост, и музика, и щастие все още съществува някъде, и че някога този свят беше мой. Дори не завиждам на щастието им без мен. Не мога истински да ги виня, задето са ме забравили. Самата аз едва си спомням лицата им.
Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, пролетта на 1519 г.
Коледа идва и отминава, а аз нямам новини от съпруга си. Трудно е да се веселим, без той да реже месото и да танцува с дамите. Никой не говори за него, но чувам, че снеговете са го принудили да остане с Джанет Стюарт в замъка Нюарк. Съветът не ме напътства. Не давам съвети на лорд Дейкър. Сякаш съм се оттеглила от регентството, от брака си, от самия живот.
Горкият ми брат отново е изгубил дете. Всичките им големи надежди остават безплодни, и наистина ми е мъчно за него, а също и за нея. Научавам със закъснение, дълго след сполетялата ги скръб; писмото от лорд Дейкър успява да стигне до мен едва когато първото пролетно топене на снеговете разчиства пътя от юг. Увита в писмото му, има бележка от Катерина:
Бог не ни дари щастие от раждането ѝ. Благословено да е святото Му Име, и кой може да се съмнява във волята Му? Тя беше малко момиченце и подрани. Надявах се, че няма да е твърде рано, повикахме лекарите и акушерките, за да бъдат готови, когато помислих, че тя идва и се опитах да я задържа в този несигурен живот… но Нашият Отец знаеше по-добре, и аз се прекланям пред волята Му, макар да не мога да я разбера.