Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— О, какво казаха за мен?
— Че си щяла да се разведеш с мен и да се омъжиш за императора, че брат ти бил твърдо решен да осъществи този брак. Че Томас Улзи бил изготвил мирния договор, който ще превърне моята бедна Шотландия в безпомощна жертва на Англия и империята. Че ще кажат, че нашият брак никога не е бил сключван.
— Никога дори не съм обмисляла това — лъжа с очи, приковани в неговите.
— Знаех, че не би го направила — казва той. — Имах ти доверие, каквото и да казваха за теб. Знаех, че сме женени до живот, за добро или зло, завинаги. Чух всевъзможни неща по твой адрес; но никога не се вслушвах в тях.
— Нито пък аз — казвам, и чувствам как страстта ми по него ме изгаря. Харесва ми да чуя предаността в гласа си. — Никога не се вслушах дори в една дума, която някой изричаше против теб.
В дните, които следват, си поставям за цел да прекарвам време със сина си и да наваксам за пропуснатите месеци. Зная, че това никога не може да бъде постигнато. Не бях аз тази, която го научи да свири на лютня, той пее песните, на които го е научил Дейви Линдзи. Не аз го качих върху гърба на първото му рунтаво малко шотландско пони, не аз яздех редом с него, крепейки го на седлото. Не го изведох миналата зима да играе в снега, не му построих снежна крепост с куличка. Той ми разказва за това, и си мисля: да — това беше, когато бях в замъка Морпет, неспособна да стана от леглото заради болката в бедрото си, когато си мислех, че ще умра; това беше, когато ми съобщиха, че по-малкият ми син е мъртъв. Колкото по-близки ставаме двамата, колкото повече той ми разказва за приключенията си, докато отсъствах, толкова повече си спомням, че Катерина беше тази, която заповяда на Томас Хауард да не взема пленници в битката при Флодън. Колкото повече той ми разказва за живота си зад стените на замъка, толкова повече негодувам, че херцогът на Олбъни взе властта като регент, а Катерина не настоя момчето ми и аз да бъдем избавени заедно.
Запознавам го с малката му полусестра Маргарет, а той ѝ прави физиономии, за да я разсмее, и я насърчава да тича зад него. Когато тя пада, той трепва, чул силния ѝ плач, а аз се смея и му казвам, че тя има нрава на Тюдорите.
Томас Дейкър, който винаги знае всичко, ми пише, че сестра ми Мери е родила красиво бебе, Франсес, и че е добре и се е върнала в двора. Няколко дни по-късно получавам писмо от самата Мери, която превъзнася бебето и казва, че този път раждането ѝ било лесно. Пише, че ѝ липсвам, че се моли да мога да намеря щастие със съпруга си в моя дом, и се надява и двамата можем да дойдем в Англия отново, когато е безопасно да го направя. Казва, че все още е малката ми сестра, макар да е вече омъжена жена, заобиколена от децата си. Моли ме да ѝ пиша, за да ѝ съобщя, че съм жива и здрава, и че съм видяла сина си.
Чувам, че съпругът ти е с теб сега, и се надявам, че си щастлива, пише тя, сякаш се съмнява, че може да е така.
Отговарям бодро и весело. Съобщавам ѝ, че съм чула, че Олбъни, регентът, е все още във Франция и не иска да се връща в Шотландия, и се моля да не го направи. В негово отсъствие в страната цари мир. Разказвам ѝ, че Антоан д’Арси, месир Дьо ла Басти, е истински рицар, красив като гравюра в книга, и че му гостуваме с радост; той е аристократ във всяко отношение. Не казвам нито дума за клюкарстването ѝ с Катерина против доброто име на Арчибалд. Пренебрегвам загрижеността ѝ за моето щастие. Може да се поучи от мълчанието ми и да си държи езика.
Говоря с Антоан и намеквам, че може да си делим властта. Можем и двамата да сме регенти на Шотландия; бихме могли да работим заедно. Той нито за миг не отрича, че това е възможно, винаги казва, че е изключително важно Англия да запази мира по границите. Именно от тези бунтовни земи произтича целият смут в Шотландия. Ако успея да убедя брат си, краля, да нареди на Томас Дейкър да зачита мира по границите, тогава ще можем да планираме бъдеще за Шотландия заедно.
— Ако сте склонна да ми се доверите? — подмята ми закачливо Антоан.
— Ако вие склоните да ми се доверите? — отвръщам, и го разсмивам.
Той взема ръката ми и я целува.
— Бих се доверил на вас и сина ви — казва. — Бих се доверил на вдовстващата кралица и на краля. На никой друг. Не мога да давам обещания на съпруга ви или на когото и да е от шотландските лордове. Не вярвам дори на една дума, която някой от тях казва.
— Не можете да го критикувате пред мен — казвам.
Той се разсмива.
— Не го деля от другите. Не говоря за него по-лоши неща, отколкото казвам за всички останали. Те до един мислят за собственото си богатство и собствената си власт, и собствената си амбиция, преди всичко друго. Всички до един са верни само на своите кланове. Никой от тях дори не знае как да служи на краля си. Никой от тях не се замисля за страната си. Повечето от тях мислят за Бог като за някакъв невидим племенен главатар, по-непредсказуем и по-опасен от останалите. Те нямат въображение.