Три сестри, три кралици

Питат ме къде според мен е живял Арчибалд след помилването си? Казвам, че не е тяхна работа къде е живял, стига честната дума да не се бунтува, която е дал при освобождаването си, да не е нарушена. До тази минута съм вярвала, че е бил в Танталън. Те поклащат глави пред моята увереност и ми казват „не“ — той почти не е бил в собствения си замък. Местил се е от една моя наследствена къща в друга, събирал е рентите ми, пиел е вино от избите ми, ловувал е моя дивеч, вземал е храна от килерите със запаси на селяните, възлагал е работа на готвачите ми, живял е като лорд.

— Той има пълно право да живее в къщите ми: той е мой съпруг — казвам упорито. — Всичко, което имам, е негово по закон.

Един от старите лордове свежда глава и блъсва челото си в масата с ужасен тъп звук, сякаш от гняв иска сам да се докара до безсъзнание.

Гледам го вцепенено; не мога да кажа нищо. Чувствам, че се държа като глупачка, нещо по-лошо от глупачка: жена, която е избрала слепотата и похотта вместо разума.

— Именно — казва един от тях. — Той е ваш съпруг, живее в къщите ви, прибира рентите ви, не ви ги изпраща.

Старият лорд повдига глава, с червено петно на челото, и ме поглежда.

— А коя е господарката на къщите? — пита той. — На вашите къщи? Коя жена спи във фините ви чаршафи, коя се храни начело на трапезата ви, кой поръчва на готвачите ви да носят най-изисканите ястия, които да яде от златните ви съдове? Коя жена носи накитите ви? Коя вика музикантите ви? Коя язди конете ви?

— Няма да слушам скандални клюки — предупреждавам ги. Ръцете ми са студени като лед. Всичките ми пръстени се въртят хлабаво на побелелите ми пръсти. — Изобщо не ме е грижа за слуховете.

Мисля си: ще им покажа. Ще бъда кралица като Катерина Арагонска, няма да казвам и дума, когато съпругът ми се влюби в някоя придворна дама. Сърцето на Катерина беше разбито, доверието ѝ разклатено, но тя никога не се оплака пред Хари дори с една дума. Никога дори не се намръщи на Беси Блаунт. Зная, че верността на един съпруг няма значение. Ще покажа пред тях гордост, достойна за кралица. Ще им покажа, че изобщо не ме е грижа за дребнавите им тревоги. Аз съм кралица. Никоя жена не може да ме измести. Дори ако някоя друга се храни от блюдата ми, дори ако някоя друга носи накитите ми, аз си оставам съпруга на Арчибалд, все още съм вдовстваща кралица, все още съм майката на краля, майка на дъщерята на Ард.

— Тази, която е настанил в дома ви, е собствената му съпруга — обажда се някой толкова надолу по масата, та разбирам, че дори най-незначителните лордове знаят всичко. Този, който говори, е толкова дребен благородник, че стои заедно с хората от неблагороден произход в дъното на стаята. — Собствената му съпруга, за която се е оженил дълго преди дядо му да го накара да се обрече на вас. Хубавата Джанет Стюарт от Тракуеър. Тя живее като негова жена, както и е редно, както подобава на една почтена съпруга. И двамата са се веселили с вашите ренти и с виното от вашите изби, и във вашето легло. Вие не сте негова съпруга. Никога не сте били. Вие сте неговата амбиция, проклетата амбиция на клана му. Бил е женен за нея преди години, а не сгоден. Бил е женен. Сключил е мним брак с вас, а вие му дадохте всичко и сега искате да му дадете Шотландия.