Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Опирам ръка върху топлия камък на стената около комина, вкопчвайки се в нея, сякаш земята под мен също не е безопасна.
— А после? — чувам изтънелия си глас. — А после?
— Негово благородие слезе от коня си. Бронята му го теглеше надолу, но той беше обвил едната си ръка около шията на коня си и плуваха заедно, бореха се заедно. Помислих си, че може да се добере до сух терен. Един от рода Хюм — Джон — му извика, беше обвил едната си ръка около едно наклонено дърво, с крака върху корените, със сухи крака в тресавището. Пресегна се към негово благородие и той пое ръката му.
— Спасил го е? — питам слисано.
— Притегли го към себе си, сякаш го измъкваше от тресавището, сякаш го спасяваше от удавяне, а после го намушка в подмишницата, където можеше да вкара острието под бронята. Негово благородие падна, а Патрик Хюм измъкна меча си и му отсече главата.
Другите мъже кимат, твърде зашеметени, за да проговорят.
— Видяхте това? — пита Арчибалд. — Къде бяхте?
— Бях паднал върху един пън — казва един мъж.
— Аз бях върху коня си на пътя.
— Борех се да се измъкна от тресавището.
— Паднах от коня си. Да ми прости Господ, лежах неподвижно.
— А после какво? — питам с неуверен глас.
Те свеждат глави, влачат крака. Избягали са, но не искат да го признаят.
— Мнозина ли се прибраха у дома? — пита Ард. — Хората от рода Хюм не ви ли преследваха? Не е типично за тях да не довършат задачата.
Те поклащат глави.
— Мисля, че ние сме единствените, които се измъкнаха — казва капитанът. — Но вече се стъмваше, и сред дърветата не се виждаше нищо, изобщо не приличаше на сражение, по-скоро на сбиване. Може да има и други, побягнали към къщи. Може да има и други, удавени като котенца в реката.
— Не като в рицарски двубой — казва Арчибалд с бърза усмивка към мен. — А той винаги беше толкова прекрасен в рицарските двубои.
Замъкът Нюарк, Шотландия
Септември 1517 г.
Отиваме в замъка Нюарк, както планирахме, напускайки Крейгмилар със знамето на рицаря, спуснато наполовина в знак на най-дълбок траур. Това е ужасно пътуване в студен проливен дъжд. Радвам се, че момчето ми, Джеймс, не идва с нас, а Маргарет си остава в детската стая. Но е странно да вляза в собствения си замък, който едва познавам. Откривам, че се озъртам да забележа някакви признаци, че тук е живяла друга жена, но покоите ми са голи и чисти, а чаршафите и завивките на леглото — току-що сменени, и подът е посипан със зелени тръстики. Абсолютно нищо не свидетелства, че някой е използвал тази къща. Мисля си, че рицарят сигурно е забравил своя кодекс на честта, когато ми говореше против Арчибалд. А Ард е прав — всички видни личности стават прицел на клевети.
Синът ми Джеймс не може да дойде с нас, защото лордовете от съвета нареждат да се върне в по-безопасната Единбургска крепост. Сега, след смъртта на Антоан Дьо ла Басти, те се боят от собствените си сенки. Нямат ми доверие, че няма да го отвлека в Англия, а сега, когато заместник-регентът е убит, те се опасяват, че това е началото на въстание срещу регентството.
— Подозират, че чичо ти Гавин Дъглас ще отвлече сина ми по моя поръка — казвам на Арчибалд. — Нямат вяра на никого.
— Глупости — казва той спокойно. — Има ли действителни основания за обвинение?
— Не! Само клюки — казвам. Нещо в лицето му ме кара да се поколебая. — Със сигурност не е нищо повече от клюка, нали? — питам го. — Никой не би извършил такава лудост, да се опита да похити Джеймс и да го отведе от собствената му страна? Чичо ти не би помислил такова нещо? Ард — ти не би допуснал такова нещо?
— Джеймс няма ли да е в по-голяма безопасност в Англия? — пита ме Арчибалд. — Няма ли всички ние да сме в по-голяма безопасност отвъд границата? Щом могат да убият заместник-регента, твоя съуправител?
— Не! Джеймс трябва да остане тук. Как изобщо ще получи трона си, ако е в изгнание?
— Ако е в Англия, няма ли брат ти да се чувства обвързан от честта си да го върне на власт? Той ти даде пари и те изпрати у дома да управляваш.
— Не знам — не мога да обещавам от името на Хари. Не съм получавала почти никаква вест от него, откакто си дойдох у дома. Страхувам се, че когато не съм там, пред него, изчезвам от мислите му. Той е небрежен. Той е небрежен млад мъж.
Не само членовете на съвета на лордовете са изплашени и потресени от смъртта на Дьо ла Басти. Говори се, че Джордж Хюм взел кичур от красивата дълга кестенява коса на рицаря и завързал отсечената му глава за седлото си като трофей. Яздил с нея, удряща се в коленете му, по целия път до Дънс, и я заковал на кръста сред пазара.