Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Нямам представа за какво говорите — заявявам.
Той се смее.
— Защото вие също нямате въображение, ваша светлост. Справяте се прекрасно и без него. Сега ми разкажете скандалните клюки от английския двор. Чувам, че брат ви, кралят, е влюбен?
Намръщвам се.
— Няма да клюкарствам с вас — казвам строго.
— А младата дама е много, много красива?
— Не особено.
— И много образована, и музикална и със сладък нрав?
— Какво значение има?
— Дали кралят, вашият брат, не обмисля да напусне съпругата си? След като Бог сякаш не е склонен да ги дари със син? Дали неговата съпруга, кралицата, не преценява възможността да се оттегли в манастир? За да може той да се сдобие с наследник заедно с онази прекрасна млада дама?
Изпитвам онова мигновено, недостойно припламване на наслада при мисълта, че според клюките Катерина е била унизена докрай. После, незабавно, си помислям колко сломена ще бъде — тя, която не може да понесе мисълта Хари дори да флиртува с друга жена.
— Това никога няма да стане — казвам. — Брат ми е голям закрилник на църквата, и спазва всички нейни наставления. А снаха ми никога не би изоставила дълга си. Тя ще живее и ще умре като кралица на Англия.
— Тя е голям враг на Шотландия — изтъква той. — За нас може да е по-добре, ако той се вслушва в нова съпруга.
— Знам — казвам. — Това е скръбен въпрос и за двете ни. Но тя е моя сестра. Длъжна съм да ѝ бъда предана.
Ние с Ард имаме намерение да останем в замъка Крейгмилар за още няколко седмици, а после да отидем в наследствените ми земи, в замъка Нюарк. Антоан казва, че когато всички се върнем в Единбург, след като чумата отмине, ще свика съвет на лордовете и че аз ще присъствам и ще отправя обръщение към тях. Ако успея да ги убедя, че е редно да бъда втори регент, той с радост щял да подели властта с мен. Ще имам свободен достъп до сина си, който се държи все по-непринудено в мое присъствие с всеки изминал ден. Ще имам място в залата на съвета. Ще бъда почитана като вдовстваща кралица.
— И Арчибалд на стол до моя — казвам. — Също толкова висок.
Рицарят прави лек жест.
— Ах, не искайте това — умолява ме той. — Обичате съпруга си, знам. Но той има толкова много врагове! Ако ги заставите да го приемат, те ще станат и ваши врагове. Бъдете майка на краля и вдовстваща кралица открито, пред хората. Бъдете негова съпруга в личните си покои. Бъдете негова робиня там, ако желаете. Но не го въвеждайте в залата на съвета като равен.
— Той е мой съпруг — казвам настоятелно. — Разбира се, че е мой господар. Няма да го държа в килера си.
— Той получи помилване само благодарение на великодушието на херцога на Олбъни — напомня ми Дьо ла Басти. — Неговият сродник и съратник в беззаконието беше обезглавен за държавна измяна. Мнозина са на мнение, че Хюм е направил единствено онова, което би направил съпругът ви, ако имаше смелост — той вдига ръка, тъй като се каня да го прекъсна. — Изслушайте ме, ваша светлост. Шотландия ще оцелее като кралство, което синът ви да наследи, единствено ако успеем да запазим мира. Вашият съпруг и семейството му, и всичките му приближени са врагове на този мир. Използват замъците си като отправни точки, откъдето да предприемат набези, позволяват на арендаторите си да крадат добитък, разрушават пазарите и ограбват чуждите арендатори и бедните. Събират кралските данъци, но не ги изпращат в хазната. И винаги, когато са в опасност, се промъкват през границата при Томас Дейкър, който им казва да продължават да безчинстват и им плаща, за да вършат и по-лоши неща. Ще трябва да намерите някакъв начин да ограничите амбицията на съпруга си и грубостта му до спалнята ви, където, предполагам, това ви харесва. Ние, останалите, не искаме той да размахва оръжие, танцувайки около нас. Ние, останалите, знаем, че той говори едно, а върши друго.
— Как се осмелявате… — започвам, когато на вратата се почуква силно. Тя се разтваря и на прага застава комендантът на замъка, с шлем под мишница.
— Простете — казва той, покланяйки ми се, а после заговаря на Дьо ла Басти: — Съобщение от Лангтънската кула. Обсадени са от Джордж Хюм от Уедърбърн и приближените му.
Дьо ла Басти веднага скача на крака.
— Отново Хюм? — пита той и кимва към мен, сякаш за да ми напомни, че това са съюзниците и сродниците на Арчибалд. — Колко на брой?