Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Отивам на утринната служба, но не чувам молитвите. Отивам на закуска, но не мога да ям. Идва делегация от лордове от съвета и се налага да ги приема в залата за аудиенции. Обличам се грижливо, слагайки оризова пудра върху подпухналите си розови клепачи, малко червена охра на бледите си бузи и устни. Избирам бяла рокля с ръкави в зеления цвят на Тюдорите, обувам сребърните си пантофки със златните връзки. Пускам ги да влязат, когато съм се разположила на трона си с дамите ми около мен и служителите от домакинството ми, подредени чинно до стените. Изнасяме възможно най-добро представление; но то е празно и безсмислено, като замък от зебло в поетична драма. Нямам власт, и те го знаят. Нямам състояние, и те знаят кой разполага с него. Нямам съпруг, и всички освен мен са знаели това от месеци.
Покланят се с привидно уважение. Забелязвам, че Джеймс Хамилтън, графът на Аран, който договори споразумението за брака ми с крал Джеймс и бе възнаграден с графска титла заради усилията си, стои някъде в дъното, необичайно скромен, и че лордът отпред държи в ръка някакъв лист, осеян с печати. Явно са изготвили някакво споразумение и идват при мен да го оповестят. Явно Джеймс Хамилтън няма да говори пръв.
— Милорди, благодаря ви за загрижеността.
Не трябва да говоря с наскърбен тон, макар Светата Дева да е свидетелка, че се чувствам така.
Те се покланят. Явно са смутени от моята потиснатост и моя срам.
— Избрахме нов регент — казва един от лордовете тихо. Виждам как вратата в дъното на залата за аудиенции се отваря и влиза Арчибалд. Стои там тихо заслушан, приковал внимателния си поглед в мен. Навярно мисли, че съм успяла да заставя лордовете да изпълнят волята му. Навярно се надява, че те ще кажат неговото име. Навярно чака да види дали мога да преглътна унижението, което ми е причинил.
Лордовете ми подават свитъка. Хвърлям поглед към името на новия регент. Както и предполагах, това е Джеймс Хамилтън, граф на Аран, внук на Джеймс II, сродник на първия ми съпруг, краля. Вдигам поглед: Арчибалд ме наблюдава, предизвиквайки ме да заговоря.
— И това е желанието на всички ви? — питам.
— Да — казват те.
Самият Джеймс Хамилтън прави лек, скромен поклон и пристъпва напред.
— Бих предложила да има двама регенти, управляващи заедно — казвам. — Самата аз и благородният граф на Аран, Джеймс Хамилтън, който винаги е бил мой приятел — напълно пренебрегвам Арчибалд и приковавам поглед върху намръщеното лице на Джеймс Хамилтън. — Сигурна съм, че бихте искали да работите с мен, милорд? От толкова отдавна сме приятели.
Той се поколебава. Определено не бърза да се възползва от шанса.
— Както желае съветът — казва без въодушевление.
Един от по-старите лордове, мъж, когото не познавам, се обажда от дъното на стаята, и говори прямо, без да си мери думите:
— Не и ако сте съпруга на предател и сте обвързана да му се покорявате.
Арчибалд се стрелва напред, за да застане до мен. Все още е облечен за лов и макар всякакви хладни оръжия да са забранени в двора, всички знаят, че държи ловната си кама в ботуша си.
— Кой дръзва да каже това? — запитва той. — Кой дръзва да клевети мен и кралицата, моята съпруга? Кой дръзва да се опълчи на нас и на английския крал?
Мигновено се надига гневен ропот, с който лордовете възразяват на тона му. Ард ги пренебрегва и се обръща към мен:
— Предложи мен — казва остро.
— Те никога няма…
— Искам да видя кой ще откаже.
— Бихте ли приели съвместно регентство на графа на Аран и графа на Ангъс? — питам, назовавайки Арчибалд с пълната му титла, като оглеждам гневните лица.
— Никога — казва някой кратко от дъното, и всички лордове — всички присъстващи лордове до един — казват: „Не“.
Обръщам се към Арчибалд.
— Мисля, че се убеди — казвам горчиво. — Сега Джеймс Хамилтън е регент и настойник на сина ми, а аз съм пренебрегната.
Лордовете се покланят отново и се изнизват от залата за аудиенции. Почти не забелязвам как си отиват.
— Виж какво направи! — казвам на Арчибалд. — Провали всичко!
— Това е твое дело! — възкликва той, бързо като удар на камшик. — Брат ти е този, който те предаде. Сключва мир със съвета, без да се допита до теб. Именно той тайно се съгласи Аран да бъде регент, а ти да бъдеш едно нищо. Именно той те превърна в нищожество тук.
Това трябва да е лъжа; Хари не би сключил зад гърба ми споразумение със съвета.