Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Която можем да издъним, когато си поискаме, и ти го знаеш! — Джабрил сниши глас. Скърцането на пода в каюткомпанията подсказа на Локи, че е застанал точно пред вратата. — Ти имаш дар слово, Равел, но словото нищо не може да направи срещу десет лъка и двайсет остриета.
— Аз не съм единственият тук, Джабрил.
— Да. И повярвай, че сред нас няма нито един, който би желал да застане срещу мастер Валора, та дори и четирима срещу един, мамка му! Но численото ни превъзходство е по-голямо от това. Както казах, всички лъкове са у нас. Ако искаш да се съпротивляваш, ще направим, каквото трябва.
Локи прехапа бузата си и се замисли.
— Ти си положил клетва пред мен, Джабрил. Клетва пред мен като твой капитан! След като аз ви върнах живота.
— Всички ние я положихме, и то искрено, но ти не си този, за когото се представи. Калдрис беше истински, мир на душата му, но ти не знам кой си, твойта мама! Ти ни измами и затова клетвата не важи.
— Разбирам. — Локи се замисли, щракна с пръсти и продължи. — Значи щяхте да спазите клетвата, ако аз… се окажех този, който твърдях, че съм?
— Да, Равел. Щяхме да я спазим, мамицата ти.
— Вярвам ти — рече Локи. — Вярвам, че вие не сте клетвопрестъпници, Джабрил. Затова имам едно предложение. Ние с Жером сме склонни да излезем мирно от каютата. Ще излезем на палубата и ще говорим. С удоволствие ще изслушаме вашите оплаквания, до последното. И ще сме с празни ръце, стига да положите клетва, че ще ни дадете поне това. Безопасно извеждане на палубата и откровен разговор. За всички.
— Няма да има „изслушване на оплакванията“, Равел. Само ние ще ти обясним как ще бъде отсега нататък.
— Както желаете — отвърна Локи. — Наречете го, както си щете. Дайте ни клетва, че няма да ни закачате, и ще стане. Начаса ще излезем.
Локи се заослушва към каюткомпанията. Най-сетне Джабрил проговори:
— Излезте с празни ръце и не правете враждебни движения, особено Валора. Направете го, и се кълна пред всички богове, че ще излезете невредими на палубата. А после ще разговаряме.
— Добре — прошепна Джийн. — Поне това ни позволихте.
— Да. Но може да е само възможност да умрете на светло, а не на тъмно. — Той се зачуди дали да не се преоблече в сухи дрехи, преди да излезе на палубата, после тръсна глава. — Дяволите да го вземат. Джабрил!
— Да?
— Отваряме вратата.
6
Светът над палубата бе свят с наситеносини небеса и ярка светлина — свят, който Локи почти бе забравил в последните дни. Той му се дивеше, макар Джабрил да ги водеше към най-широката част на палубата под погледите на трийсет мъже с извадени мечове и прицелени стрели. Бели линии се пенеха на хоризонта, ала около „Червеният вестоносец“ вълните се плискаха тихо, а Локи чувстваше бриза по кожата си като топла целувка.
— Проклет да съм — прошепна той. — Пак навлязохме в лятото!
— Явно ни е издухало на юг дори по време на бурята — заключи Джийн. — Сигурно сме минали Главния разделител. Нулевата ширина.
Корабът беше разбит — Локи навсякъде забелязваше незавършени поправки с подръчни материали. Мазука стоеше спокойно на руля — единственият невъоръжен мъж на палубата. Корабът плаваше единствено под гротмарсела. Такелажът на гротмачтата трябваше първо да се разплете, преди да може да опъне платно, както трябва. Рухналият брамсел не се виждаше никакъв.
Локи и Джийн застанаха пред гротмачтата и зачакаха. Горе на бака мъжете ги гледаха иззад лъковете си. За щастие никой от тях не беше натегнал тетивата — изглеждаха нервни, а Локи не беше убеден, че прицелът и мускулният им тонус са особено добри. Джабрил се облегна на лодката и посочи Локи с пръст.
— Твойта мама, Равел, ти ни излъга!
Екипажът се разкряска, заразмахва оръжия и ги обсипа с обиди. Локи вдигна ръка да говори, но Джабрил го изпревари:
— Ти сам го каза там долу! Накарах те да си го признаеш. Повтори го и сега, та всички да чуят. Ти не си морски офицер.
— Вярно е — потвърди Локи. — Не съм морски офицер. Това вече трябва да е очевидно за всички.
— А какъв си тогава, по дяволите? — Джабрил и мъжете изглеждаха съвсем объркани. — Имаше верарска униформа. Влезе и излезе от Обветрената скала. Архонтът взе този кораб, а ти го взе от него. Каква проклета игра играеш?
Локи разбра, че един незадоволителен отговор на този въпрос щеше да има тежки последици — всички тези неща създаваха мистерия, твърде голяма, че да я отхвърлиш. Той се почеса по брадата, а после вдигна ръце: