Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Тя се притисна в стената зад гърба й.

— Едно!

Сви се от страх…

— Светлинна скорост*! – извика Трули и натисна бутона.

[* В оригинала – warp speed. Така се нарича свръхсветлинната скорост в сериала „Стар Трек”. – Б.пр.]

Реакцията беше мигновена.

Гръмотевичен рев изпълни кабината. Внезапното ускорение залепи Трули за облегалката. Нина изпищя.

„Бълхата“ се разтресе неудържимо и излетя напред Нина нямаше представа с каква скорост се движат, но дори през рева на ракетния двигател тя можеше да чуе засилващото се свистене на водата, която се триеше в корпуса.

— Сега идва трудната част! – изкрещя Трули.

— Какво имаш предвид? – извика му в отговор Нина. Тя отчаяно изпитваше желание да запуши ушите си с ръце, но ако пуснеше седалката, щеше да започне да се мята из кабината като топче в свирка.

— Трябва да улуча точния момент! Ракетата ще изгори за трийсет секунди, но ако отворя клапаните за морската вода твърде рано, налягането няма да е достатъчно и двигателите ще се задавят!

— Твърде рано? А какво ще стане ако ги отвориш твърде късно?

— Нагряващите елементи ще се стопят и подводницата ще избухне!

— Чудесно! – проплака Нина. Таблото с измервателните уреди така се тресеше, че тя не можеше да разчете нищо, но забеляза поредица цветни светлинки на един от тях.

Те се движеха от синьо към оранжево, приближавайки една зелена лампичка. От другата й страна имаше само един червен светодиод.

Сигурно нямаше нужда от втори, защото подводницата щеше да се взриви преди той да успее да светне.

— Сега! – викна Трули и сграбчи ръчката.

Оранжево, оранжево…

Нина отново се вкопчи в пейката.

Зелено.

Трули дръпна ръчката с всичка сила.

Нина чу едно изщракване, когато водните клапани се отвориха и морската вода нахлу в отделението с нагряващите елементи. Разнесе се ужасяващо съскаме, сякаш някакъв зъл дух бушуваше около нея…

„Бълхата” подскочи напред и ускори още повече Нина съвсем се сгъна в тясното пространство. Дори Трули изкрещя.

Ревът на ракетите затихна, след което рязко спря. Но пронизителното съскане на парните реактори продължаваше равномерно да се чува. Натискът от ускорението леко намаля, когато скоростта постепенно се стабилизира.

Нина отвори очи и бавно осъзна, че не се е взривила на парчета.

— Как… как се справяме? – попита тя с треперещ глас.

— Чакай малко – каза Трули, който изглежда също бе изненадан, че са още живи. Подводницата продължаваше да се тресе, но не толкова силно, колкото преди. – Мамка му, успяхме. Успяхме! – Той подсвирна от радост. – Движим се с почти триста и петдесет възела! Изяж се от яд, Русия! Австралия държи рекорда!

— Всичко ли работи както трябва?

Триумфалното ликуваме на Трули бързо затихна.

— Батериите се разреждат по-бързо от очакваното – сигурно защото на борда има двама души. Животоподдържащите системи изразходват повече енергия.

— Ще успеем ли да настигнем „Императора на океана”?

— Така мисля. – Той отново погледна към монитора. – Надявам се.