Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Бях у Елайджа Стърн - каза той.
- У Стърн? Без мен?
- Напомням ви, че Стърн е подал жалба срещу книгата ви. Дошъл съм да ви предам разговора ни.
Гахалоуд ми обясни, че отишъл у Стърн, без да го предупреди, за да бъде посещението неофициално, и че го приел адвокатът на Стърн, Бо Силфорд, от Бостънския съд, който бил по спортен екип и целият в пот и който му казал:
- Дайте ми пет минути* сержант. Вземам един бърз душ и съм ваш.
- Душ ли? - възкликнах.
- Именно, писателче. Този Силфорд се разхождаше почти гол в антрето. Седнах да чакам в един неголям салон, където той влезе след малко, облечен в костюм и придружен от Стърн, който ми рече: „Е, сержант, запознали сте се с моя спътник“.
- С неговия спътник? - повторих аз. - Да не би да ми казвате, че Стърн е...
- ...хомосексуален. Което означава, че най-вероятно никога не е изпитвал и най-слабо влечение към Нола Келерган.
- Но какво значи всичко това? - попитах.
- И аз му зададох този въпрос. Беше склонен да разговаря.
Стърн бил много раздразнен от моята книга. Смятал, че не знам за какво говоря. Тогава Гахалоуд се хванал за думите му и му предложил да внесе малко яснота в разследването.
-Господин Стърн - рекъл му той, - като се има предвид това, което узнах за вашите... сексуални предпочитания, можете ли да ми кажете какво ви е свързвало с Нола?
- Казах ви го от самото начало - отговорил Стърн, без да трепне. - Имахме делови отношения.
- Делови отношения?
- Това е, когато някой прави нещо за вас и вие му плащате, сержант. В случая тя позираше.
- Значи, Нола Келерган наистина е идвала у вас да ви позира?
- Да, позираше, но не за мен.
- Не за вас? За кого тогава?
- За Лутър Кейлъб.
- За Лутър? И защо?
- Защото това му доставяше удоволствие.
Сцената, която Стърн описал, се разиграла през една юлска вечер на 1975 година. Той не си спомнял датата, но било към края на месеца. Пресметнах, че трябва да е било точно преди заминаването за Мартас Винярд.
*
Конкорд, краят на юли 1975 г.
Беше вече късно. Стърн и Лутър бяха сами в къщата и играеха шах на терасата. Внезапно се звънна на външната врата и двамата се запитаха кой може да е в този час. Лутър отиде да отвори и се върна на терасата, придружен от очарователно русо момиче със зачервени от плач очи. Нола.
- Добър вечер, господин Стърн - каза тя стеснително. - Моля да ме извините, че идвам по това време. Името ми е Нола Келерган и съм дъщеря на пастора на Орора.
- Орора? Идваш чак от Орора? - попита той. - Как стигна до тук?
- На стоп, господин Стърн. Трябваше да говоря с вас на всяка цена.
- Познаваме ли се?
- Не, господине. Само че имам към вас молба от първостепенна важност.
Стърн огледа малката женичка с искрящи, но тъжни очи, която бе дошла посред нощ с молба от първостепенна важност. Покани я да седне на удобен фотьойл, а Кейлъб й донесе чаша лимонада и бисквити.
- Слушам те - каза Стърн, почти развеселен от сцената, когато тя изпи лимонадата си на екс. - За какво толкова важно искаш да ме помолиш?
- Още веднъж се извинявам, господин Стърн, че ви безпокоя в такъв късен час. Но случаят е спешен. Идвам при вас тайно, за да... За да ви помоля да ме назначите.
- Да те назнача? И като каква?
- Като каквато искате, господине. Ще правя за вас каквото пожелаете.
- Да те назнача - повтори Стърн, който не разбираше много добре. - Но защо? Пари ли ти трябват, малката ми?
- В замяна бих искала да разрешите на Хари Куебърт да остане в Гуз Коув.
- Хари Куебърт напуска Гуз Коув?
- Няма средства. Вече се е свързал с брокерската агенция. Не може да плати наема за месец август. Но той трябва да остане! Защото тъкмо е започнал да пише тази книга, която усещам, че ще бъде великолепна! Ако си отиде, никога няма да я завърши! Кариерата му ще е провалена! Освен това трябва да остане и заради нас двамата! Аз го обичам, господин Стърн. Обичам го, както ще обичам само веднъж в живота си! Знам, че това ви изглежда нелепо, мислите, че съм само на петнайсет години и не познавам живота. Може нищо да не знам за живота, господин Стърн, но знам всичко за сърцето си! Без Хари съм нищо.
Тя събра длани, сякаш да се помоли, и Стърн попита:
- Какво очакваш от мен?
- Аз нямам пари. Иначе бих ви платила наема за къщата, за да може Хари да остане. Но вие бихте могли да ме наемете на работа! Ще работя за вас колкото дълго е необходимо, за да платя наема за още няколко месеца.
- Имам си достатъчно обслужващ персонал.
- Мога да правя каквото пожелаете. Всичко! Или ми позволете да ви платя наема постепенно’ Вече имам сто и двайсет долара! (Извади банкнотите от джоба си.) Това са всичките ми спестявания! В съботите работя в „Кларкс“, ще работя, докато събера достатъчно!