Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Юсуф, зарадван да ме види до себе си, ми отправи веднага въпроси, подобни на тези, разисквани на масата. Особено се интересуваше за причините, които са ме накарали да се откажа от духовния сан, за да стана войник. За да задоволя любопитството му, без да се унизя, аз му разправих предпазливо най-важните случки из историята на моя живот, за да го убедя, че не съм избрал духовната кариера по вътрешно влечение. Той изглеждаше доволен от моя разказ и понеже беше говорил за призванието си като стоически философ, разбрах ясно, че беше фаталист. Съобразих да не нападна направо неговите възгледи. Моите възражения без съмнение му се харесаха, въпреки че той се чувствуваше достатъчно силен да ги опровергае.
След като се занимава цял час с това да ме катехизира и да изслушва моите принципи, той ми каза, че ме считал роден да познавам истината. Покани ме да прекарам един ден у него и ми определи дните през седмицата, когато мога да го намеря.
— Но преди да ме посетите — добави той, — поискайте съвет от Осман паша.
Отговорих му, че той е говорил вече с мен и ми е препоръчал да ходя при него, което много го поласка. След като му обещах да го посетя, ние се разделихме.
Съобщих всичко на господин Боневал, който се зарадва много и ми каза, че неговият еничар щял да бъде всеки ден във венецианския хотел, за да изпълнява заповедите ми.
Господата баили, на които разказах за моите запознанства, ме поздравиха, а рицарят Вениеро ме посъветва да не пренебрегвам подобни познанства в една страна, в която скуката за чужденците е по-опасна, отколкото чумата. На уречения ден аз се запътих рано при Юсуф, но той беше вече излязъл. Неговият градинар ми показа всички забележителности и аз прекарах приятно два часа в разглеждане на всички красоти на градината и особено на цветята. Този градинар беше неаполитанец, който принадлежеше на ефенди от тридесет години. По държането му предположих, че е възпитан и от добро семейство. Той обаче призна, че никога не се е учил да чете, бил моряк, когато го направили роб и се чувствувал при Юсуф така щастлив, че ако му се върне свободата, би погледнал на нея като на наказание. Аз се въздържах да го разпитвам за работите на господаря му, защото ако той би замълчал, то вероятно бих се засрамил от любопитството си.
Юсуф се завърна на кон и след обикновените поздрави ние се хранихме съвсем сами в една беседка, откъдето можехме да виждаме морето и да се наслаждаваме на приятен прохладен вятър. Този вятър, духащ всеки ден по същото време, е северозападният, наречен мистрал. Нахранихме се много добре, макар всички ястия да бяха приготвени по местен начин. Аз пих вода и медовина и уверих Юсуф, че предпочитам това питие пред виното, което по него време пиех много рядко.
— Вашата медовина — казах му аз, — е отлична и мюсюлманите, които нарушават закона, като пият вино, не заслужават състрадание, тъй като пият от него само защото е забранено.
— Има много вярващи — възрази той, — които считат, че могат да го пият като лекарство. Придворният лекар на великия господар въведе това лекарство на мода и чрез това си създаде положение, понеже спечели цялото благоволение на своя господар, който постоянно е болен, но без съмнение само затова, защото е постоянно пиян.
Казах му, че у нас пияниците са много редки и че пиянството се среща само сред най-нисшите класи на населението. Това много го изненада.
— Не разбирам — каза той, — как виното може да бъде разрешено от всички религии, освен от нашата, като то лишава човека от възможността да разсъждава.
— Всички религии — отговорих аз, — забраняват неговото неограничено употребяване. Престъпление може да има само при злоупотреба с пиенето.
Убедих го в това, като му посочих, че опиумът произвежда същото, да, дори още по-силно действие и че ислямът, следователно, би трябвало да забрани и неговата употреба.
— Аз — каза той, — откакто живея, не съм пил нито вино, нито опиум.
След ядене ни донесоха лулите, които напълнихме сами. Аз пушех с удоволствие, но плюех… Юсуф, който пушеше по турски обичай, което значи без да плюе, ми каза: