Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Дай ми я!
— Моя си е! Аз я намерих!
— Дай ми я, Лекс!
— Аз първа ще я използвам!
— Лекс!
— Какво става, дявол да го вземе! — прогърмя по радиостанцията гласът на Мълдун.
От изненада Лекс изпусна апаратчето на пода.
Грант се дръпна и се скри в палмовата горичка. През мъглата се виждаше как рапторите с ръмжене подскачат пред сградата за посетители и блъскат с глави стъклените стени. От време на време спираха да ръмжат и леко накланяха глави, все едно че се вслушваха в някакъв далечен шум. Сетне започваха да издават особени скимтящи звуци.
— Какво правят? — запита Дженаро.
— Изглежда, се опитват да влязат в ресторанта — отвърна Грант.
— Какво има в ресторанта?
— Там оставих децата… — каза Грант.
— Дали ще разбият стъклото?
— Мисля, че не.
Грант се ослуша и този път долови далечния пукот на радиостанция, а рапторите заподскачаха тревожно. Скоковете им ставаха все по-високи, докато най-сетне единият скочи леко на балкона на втория етаж: и през балконската врата влезе в сградата за посетители.
В контролната зала на втория етаж Тим грабна радиостанцията, изпусната от Лекс, и натисна копчето.
— Ало? Ало?
— … ли си, Тим? — Обаждаше се Мълдун.
— Да, аз съм.
— Къде се намираш?
— В контролната зала. Захранването е възстановено!
— Чудесно, Тим — зарадва се Мълдун.
— Ако някой ми каже как да включа компютъра, ще го направя.
Настъпи тишина.
— Ало! — извика Тим. — Чухте ли ме?
— Да, но има малък проблем — каза Мълдун. — Никой от хората в хижата… ъ-ъ… не знае как се прави. Как се включва компютъра, де.
— Какво? Шегувате ли се? — извика момчето. — Как така никой не знае?
Струваше му се невероятно.
— Ами така — отвърна Мълдун и помълча малко. — Май е свързано с главната мрежа. Трябва да се включи… Разбираш ли нещо от компютри, Тим?
Момчето се взираше в екрана. Лекс го побутна с лакът.
— Кажи му, че не разбираш, Тими.
— Да, донякъде. Зная това-онова — отвърна брат й.
— Тогава опитай — каза Мълдун. — Така или иначе, никой тук не знае какво трябва да се направи. Грант също не разбира от компютри.
— Добре — съгласи се Тим. — Ще опитам.
Изключи радиостанцията и започна да изучава екрана.
— Но Тими, ти не знаеш какво да правиш — каза Лекс.
— Зная.
— Щом знаеш, направи го — подкани момиченцето.
— Чакай.
Като начало Тим придърпа стола по-близо до клавиатурата и започна да натиска клавишите за движение на курсора. Но нищо не се промени. Той натисна други клавиши. Екранът си остана същият.
— Е? — попита Лекс.
— Нещо не е наред — намръщено отвърна брат й.
— Ти просто не разбираш, Тими — каза момиченцето.
Той отново разгледа компютъра, този път по-внимателно. В горната част на клавиатурата имаше един ред функционални клавиши, точно както на клавиатурата на обикновен персонален компютър, а мониторът беше голям и цветен. Но в екрана имаше нещо странно. Тим огледа краищата му и забеляза множество съвсем малки точици, които излъчваха червена светлина.
Червени светлинки по краищата на екрана… Какво ли беше това? Той насочи пръст към светлинните и видя бледото червено отражение по кожата си.
Докосна екрана и чу електронен сигнал.
Миг по-късно прозорчето със съобщението изчезна и остана да проблясва само главният екран.
— Какво има? — попита Лекс. — Какво направи? Пипна ли нещо? „Разбира се!“, помисли си брат й. Беше докоснал екрана. Беше сензорен! Червените светлинни по краищата му сигурно бяха инфрачервени сензори. Тим никога не беше виждал такъв екран, но беше чел за тях по списанията. Той докосна RESET/REVERT. Екранът мигом се промени и на него се появи ново съобщение:
По радиостанцията се чуваше ръмженето на рапторите.
— Искам да видя — каза Лекс. — Защо не натиснеш „VIEW“?
— Не, Лекс.
— Но аз искам „VIEW“ — настоя сестра му и преди той да й попречи, Лекс вече бе натиснала „VIEW“.
Екранът се промени.
— О-ох — изпъшка момиченцето.