Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Вълка от Уолстрийт - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вълка от Уолстрийт

Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:

1987 година. Време на безгранична алчност и упадъчен морал. Уолстрийт е в центъра на финансовия кипеж и бъка от новоизлюпени милионери. Най-прочутият от тях е Джордан Белфърт, основателят на скандалноизвестната инвестиционна компания „Стратън Оукмънт“, наричан Вълка на Уолстрийт. През деня печели хиляди долари на минута, нощем ги харчи още по-бързо за наркотици и секс. Финансовият гений със замъглено от дрогата съзнание успява да потопи огромна яхта, да катастрофира с луксозния си частен самолет, да унищожи своето семейство-мечта с красива и предана съпруга и две малки деца. Стотиците лесно спечелени милиони и безразсъдните спекулативни действия на Белфърт привличат рано или късно вниманието на разследващите органи. Забранено му е да участва на паричните и стоковите борси докато е жив. По-късно влиза и в затвора за поредица от измами и пране на пари…
1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 244
Перейти на страницу:

— Всичко е много просто — засмя се Елиът. — Без изобщо да имам представа от обувния бизнес, мога да се обзаложа, че основният ви обем се дължи на няколко — вероятно три-четири — модела, при това не най-шантавите на вид, като онези с двайсет и три сантиметровите токчета, метални шипове и ципове. С тия последните създавате единствено мистиката около марката си — че сте млади, навити и прочее. Всъщност убеден съм, че подобни лайняни обувки изобщо не се купуват, освен от някои от откачалките в Гринуич Вилидж и в собствения ви офис. Парите ви всъщност идват от основните ви модели, от рода на „Мери Лу“ и „Мерилин“, прав ли съм?

Погледнах Стив и Слюнчо. И на двамата главите им бяха килнати настрани, устните — стиснати, а очите — ококорени. След няколко мига мълчание Елиът каза:

— Приемам мълчанието ви за „да“.

— Прав си, Елиът — обади се Стив. От шантавите обувки не продаваме кой знае колко, но именно на тях се дължи славата ни.

— Така и трябва да бъде — каза Елиът, който допреди шест седмици две думи не можеше да върже, без да му потекат лиги. — Няма никаква разлика от онези ненормални творения на висшата мода, които дефилират по ревютата в Милано. И тях никой не ги купува, но те създават имиджа. Така че отговорът е: наблягайте на консервативните модели, но само в най-модните цветови гами. Говоря за моделите, в които сте сигурни, че ще се продават яко, сезон подир сезон. Но в никакъв случай не залагайте сериозни суми върху някой щур модел, дори лично да сте влюбени в него — и дори да дава добри данни от пробните пазари. Щом нещо не е доказано, по-добре е да грешите от предпазливост. Ако нещо истински нашуми, а нямате складови запаси, още по-добре — сензацията ще стане още по-голяма. И понеже производствените ви мощности са в Мексико, пак ще успеете да изпреварите конкуренцията с повторните си поръчки. Ако някой път все пак се излъжете с продукт, в който сте абсолютно сигурни — а и това понякога се случва, — моментално го тръшвате на веригите за преоценени стоки и поемате загубата. В този вид бизнес първата загуба е и най-малката. В никакъв случай не допускайте да ви остане склад със залежала стока. Освен това не е зле да оформите и някакво партньорство с универсалните магазини. Нека усетят, че стоите зад стоката си и че дори да не я продадат, ще им дадете отбив. Така те ще могат да обявят разпродажба на обувките ви, без да губят от маржа на печалбата си. Направите ли това, универсалните магазини с удоволствие ще разпродават залежалия ви боклук. Между другото, трябва да откривате фирмени магазини на „Стив Мадън“ колкото се може по-бързо. И понеже вие сте производителите, при вас ще остава целият функционален рабат плюс търговската надбавка. Това ви дава и най-добрата възможност да се отървавате от залежала стока — като я разпродавате в собствените си магазини. Тогава не рискувате да преебете собствената си търговска марка. Та това е отговорът ми — каза Елиът Лавин. — Вие, момчета, се целите в звездите. Следвайте така начертаната програма и няма начин да загубите.

Огледах останалите в стаята. Всички кимаха.

Пък и защо да не кимат? Можеше ли някой да обори подобна логика? Стана ми жал обаче, че умен човек като Елиът е в състояние да похаби живота си с дрогата. Най-сериозно ви казвам. Щото няма нищо по-тъжно от един похабен талант, нали така? Вярно, Елиът напоследък бе трезвен, но нямах и капка съмнение, че щом му заздравееха ребрата, пристрастеността щеше моментално да се завърне, и то с двойна сила. Точно там е проблемът с хора като Елиът, които отказват да приемат, че дрогата ги е победила.

Както и да е, имах си работа за петима. Все още бях зает с попиляването на Виктор Уонг; все още си имах ядове с Дани, който беше изпаднал в амок в „Стратън“; все още имах проблеми с Гари Камински, който, както се оказа, прекарваше по половин ден на телефона със Сорел в Швейцария; и специален агент Грегъри Коулмън продължаваше да търчи насам-натам с призовки. Така че не ми оставаше време за губене с трезвеността на Елиът.

Имах спешни въпроси, които трябваше да обсъдя по време на обяда ми със Стив, а после да хвана хеликоптер до Хамптън, да видя какво правят Графинята и Чандлър. При създалите се обстоятелства щеше да е подходящо да поема малка доза метаквалон, двеста и петдесет милиграма, да речем, или един куалуд точно сега, трийсет минути преди обяда, който щеше да ме друсне точно толкова, колкото да се кефя на макароните, без да ме усети Обущаря, който от близо пет години беше трезвен, с което ми разваляше настроението.

1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 244
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)